Втечненият природен газ – правни аспекти и предизвикателства пред развитието на законодателната уредба (Част III)
Перспективи за развитие на търговията с втечнен природен газ в Република България. Общ преглед на условията за търговия с втечнен природен газ в Република България\
Към момента търговията с втечнен природен газ в Република България е в съвсем ранна фаза от своето развитие. Страната не е активен участник във веригата за доставки, което се обуславя от редица фактори, свързани до голяма степен с географското ѝ местоположение. На първо място, на територията на Република България все още не са открити значими залежи на природен газ. Добивът е ограничен и покрива малко над 1 % от годишното потребление. Добивът на природен газ през 2019 г. възлиза на 29 млн. м3, като тенденцията е за бързо изчерпване на съществуващите находища. Поради това, за покриване нуждите на потребителите на природен газ се разчита основно на внос. При отсъствието на находища на природен газ, които да покрият вътрешното потребление, очаквано не е възможно България да бъде отправна точка, от която да започне пренос на втечнен природен газ. В резултат на това, на територията на страната няма условия и икономическа обосновка да бъде изграждан и терминал за втечняване на газ. Залежите от природен газ на съседни страни също не биха могли да обосноват изграждането на терминал за втечняване на природния газ на територията на страната. Обичайно в проектите за добиване и доставка на втечнен природен газ поначало не утвърдена практиката залежите на природен газ да се намират на територията на една държава, а терминала за втечняването му – на територията на друга, поради което и такава възможност трудно би могла да се реализира в България.
Важно е да се отбележи, че сама по себе си липсата на терминали за втечняване на газа е характерна и за останалата част от Европа, където преобладават терминалите за регазификация на пренесения до тях втечнен природен газ, както беше разгледано в предходната глава. За разлика от съседните Република Гърция и Република Турция, които разполагат с подобни терминали обаче, България има излаз единствено на Черно море. Характерът на Черно море като вътрешно море, създава пречки пред изграждането и на терминали за регазификация. Една от пречките за изграждането на терминали към момента представлява и фактът, че за да достигнат до терминалите за регазификация, танкерите за втечнен природен газ трябва да преминат през протока Босфора. За момента преминаването им през Босфора среща значителната съпротива на Република Турция, което изключва възможността за доставка на втечнен природен газ от други части на света.
През последното десетилетие на регионално ниво бяха направени опити да се преодолеят пречките, свързани с преноса на втечнен природен газ през Черно море. От страна на Румъния бяха предприети действия за изграждане на терминал за регазификация в гр. Констанца на Черно море. Снабдяването на терминала с втечнен природен газ трябваше да се осъществи чрез обсъжданата за първи път през 2010г. беше газова връзка между Азербайджан, Грузия и Румъния. Тя трябваше да разреши проблемите при снабдяването с втечнен природен газ на Черно море, без да се стига до преминаване на Босфора. За целта газовата връзка трябваше да осигури преноса на азерски газ през газопровод до пристанището в Кулеви, Грузия, а оттам вече втечненият газ да бъде пренасян през Черно море до Констанца. През последните няколко години обаче лисва каквато и да е информация за развитието на този проект и към момента не е ясно ще се осъществи ли изобщо. По сходен начин стоят нещата и с планирания от Украйна терминал за регазификация в Одеса, за който към настоящия момент също няма информация.
Всички тези фактори към момента предопределят ролята на страната ни като участник едва в края на веригата за доставки. Търговците на природен газ, осъществяващи дейност на територията на страната, както и потребителите на природен газ, могат да закупят втечнен природен газ, но той следва да бъде пренесен, регазифициран и подаден в газопреносната мрежа на някоя от съседните държави. Едва тогава той ще може да бъде подаден към България. Съществува, разбира се, и възможността втечненият природен газ да бъде доставен до България и използван в тази си форма като гориво в транспорта, но на тази възможност все още не се обръща достатъчно внимание.
Извън факторите, свързани с географското местоположение, пречка пред развитието на търговията с втечнен природен газ в Република България представлява и обстоятелството, че като цяло газовата инфраструктура на страната не е развита в достатъчна степен, че да налага потребяването на големи количества природен газ, при които да се търсят допълнителни източници. Газопреносната мрежа в България достига само до 60 общини от общо 264, като под 5 % от българското население използва природен газ в дома си, като крайно гориво за отопление, топла вода и готвене. Средното брутно потребление за всички нужди на глава от населението към 2016 г. е около 400 куб. метра, а в Европа – около 800 куб. м. Продажбите в България към 2016 г. са около 3,5 млрд. куб. м. годишно.
С оглед на гореизложеното, не следва да се приема като изненада, че за пръв път България получава втечнен природен газ за вътрешното си потребление едва през месец юни 2019г. Тогава, по силата на договор за доставка между “Булгаргаз” ЕАД и холандското дружество KOLMAR NL, са закупени 90 млн. куб. м газ с произход от САЩ – от регистрираното в Хюстън дружество Cheniere Energy. Количествата се разтоварват на терминала “Ревитуза” край Атина и постъпват в българската газопреносна мрежа през връзката Сидирокастро-Кулата.
Правна уредба на втечнения природен газ в България
При наличието на факторите, препятстващи развитието на търговията с втечнен природен газ в България, логична е и липсата на детайлна правна уредба и правила относно тази търговия. Основният акт във връзка с втечнения природен газ, е Законът за енергетиката, както и подзаконовите актове по прилагането му. Но дори и оскъдната към днешна дата правна уредба не е резултат от възникнала конкретна нужда да се уредят законово отношения по повод на търговия с втечнен природен газ, а се дължи на транспонирането от страна на българския законодател на актовете от правото на Европейския съюз, имащи отношение най-вече към въпроси на самата инфраструктура за втечняване и регазификация на природния газ.
При измененията на Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. са транспонирани разпоредбите на Третата газова директива (разгледана подробно в предходната глава). Законодателят за пръв път въвежда в допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката дефиниции на понятия, имащи отношение към търговията с природен газ, като „Оператор на съоръжение за втечнен природен газ“, „Спомагателни услуги“, „Съоръжение за втечнен природен газ“ и „Съоръжение за съхранение“.
Горепосочените дефиниции буквално възпроизвеждат тези, дадени в чл. 2 от директивата. В този смисъл, в уредбата на европейско и национално ниво не се прави достатъчно ясно разграничение между терминалите, на който природният газ ще се втечнява и тези, на които ще се регазифицира, те са включени в обхвата на едно общо понятие. Направена е обаче разлика между временно съхранение, необходимо за процеса на регазификация и съоръженията за съхранение в терминалите за втечнен природен газ. Това се дължи и на обстоятелството, че в държави където геоложкото пространство не позволява изграждането на газови хранилища, регазификационните терминали за втечнен природен газ биха могли частично да поемат функциите на подземни газови хранилища, компенсирайки за кратко време неравномерностите в потреблението на страната.
Със същото изменение на ЗЕ от 17.07.2012 г. е предвидено, че понятието „Съхранение на природен газ“ включва и дейността по нагнетяването на природен газ в съоръжение за втечнен природен газ и обратното му извличане и връщане в газопреносната мрежа, без да се включва доставката на природен газ.
Дейностите по съхранение на природен газ в съоръжение за съхранение и/или втечняване на природен газ или внасяне, разтоварване и регазификация на втечнен природен газ в съоръжение за втечнен природен газ съгласно ЗЕ могат да се извършват само от лица, получили лицензия от Комисията за енергийно и водно регулиране. Единственият носител на лицензия за съхранение на природен газ е издадена в полза на „Булгартрансгаз“ ЕАД, за хранилището в Чирен, в което обаче не се съхранява втечнен природен газ. Лицензирането се извършва по реда на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от КЕВР, като производството по лицензиране на операторите на съоръжения за втечнен природен газ не разкрива особености спрямо издаването на лиценз за другите дейности.
В чл. 168, ал. 2 ЗЕ са възпроизведени и задълженията на оператора на съоръжение за втечнен природен газ съгласно чл. 13, параграф 1 на Третата газова директива да осигурява равнопоставеност и ефективност при експлоатацията на мрежите. Достъпът до съоръженията се предоставя при условията на Правилата за предоставяне на достъп до газопреносните и/или газоразпределителните мрежи и за достъп до съоръженията за съхранение на природен газ, издадени от КЕВР. В чл. 172б, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че операторите на съоръжения за втечнен природен газ могат да откажат достъп поради липса на капацитет, в случай че предоставянето на достъп би довело до нарушаване на техническите условия и сигурност на съоръженията или в случай че предоставянето на достъп би попречило на операторите да изпълнят задълженията си за услуги от обществен интерес.
Що се отнася до режима на сключването на сделки за природен газ, операторите на съоръжения за втечнен природен газ са признати за страни по сделките с природен газ съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4а ЗЕ и сключват сделки при свободно договорени цени (чл. 176, ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗЕ общественият доставчик на природен газ може да сключва сделки за съхранение на природен газ с операторите на съоръжения за втечнен природен газ. Режимът на сделките е посочен в Правилата за търговия с природен газ, но в тях липсват специални правила относно сделките с втечнен природен газ.
Следва да се обърне внимание и на липсата на уредба на условията и реда, при които се осъществява дейността на операторите на съоръжения за втечнен природен газ. В чл. 192 ЗЕ е предвидено условията и реда за осъществяване на дейността им да се определят с наредба на министъра на енергетиката. Тази задача би следвало да изпълни Наредба № 12 от 10.06.2004 г. за дейността на операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи и макар съоръженията за втечнен природен газ да попадат в дефиницията за „Обекти, присъединени към газопреносната мрежа“ по смисъла на §1, т. 6 от Наредбата доколкото подават природен газ към преносната мрежа, липсва конкретна уредба за осъществяването на дейността им.
Конкретно измерването на количествата втечнен природен газ, се извършва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на съоръжението за втечнен природен газ – чл. 195, ал. 4 ЗЕ, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба, операторът взема решение за местоположението и вида на инсталираните средства за търговско измерване.
Въведено е задължение за оператора на газопреносна мрежа е длъжен да присъедини към своята мрежа в определена от него точка съоръжения за втечнен природен газ (чл. 197, ал. 1 ЗЕ), а при отказ на оператора по причина, че липсва връзка с мрежата и извършването на подобрение на мрежата е икономически нецелесъобразно, операторите могат да изградят за своя сметка газопровод до газопреносната мрежа. Редът за това е подробно разписан в Наредба № 4 от 05.11.2013 г. за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи, издадена от председателя на КЕВР.
С измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54 от 2012 г. е добавена и дефиниция за „Голяма газова инфраструктура“, в която наред с междусистемните газопроводи и съоръженията за съхранение, е включено и съоръжение за втечнен природен газ. На практика дефиницията изброява като големи газови инфраструктури обектите, които са дадени като пример за такива в разпоредбата на чл. 36, параграф 1 на Третата газова директива, относно предоставянето на дерогации. В Закона за енергетиката самият ред за предоставяне на дерогации на съоръжения за втечнен природен газ е описан в чл. 172г.
В чл. 224в ЗЕ са предвидени имуществени санкции за оператор на съоръжение за втечнен природен газ, който не изпълни изискванията на Регламент № 715/2009. Санкцията може да е в размер от 10 000 до 60 000 лв., а при повторно извършено нарушение – в двоен размер.
Следва да се има предвид, че към настоящия момент и тази ограничена по обем и предмет правна уредба във връзка с втечнения природен газ, на практика не урежда конкретни обществени отношения във връзка с експлоатацията на инфраструктура за втечнен природен газ, тъй като подобни обекти към днешна дата не са изградени на територията на Република България.
Перспективи пред развитието на търговията с втечнен природен газ и правната ѝ уредба в Република България
Независимо от гореизброените обективни и субективни пречки, развитието на търговията с втечнен природен газ в Република България има перспективи и значението му за страната може значително да нарасне в близките години.
Нуждата от увеличаване на сделките с втечнен природен газ може да бъде продиктувана от увеличаване на потреблението му в страната. Както и за останалите страни в ЕС, по отношение на които ситуацията беше разгледана в предходната глава, втечненият природен газ може да изиграе голяма роля като преходно гориво при прехода към екологично чисто производство и потребление на енергия. В тази връзка се разглежда и възможността големите ТЕЦ в страната да преминат на природен газ, който да замени въглищата като гориво, използвано за производство на електрическа енергия с оглед намаляване на вредните емисии и спазване на поетите спрямо ЕС задължения. Макар към настоящия момент да не са предприети активни и организирани действия в тази насока и да няма достатъчно яснота кога следва да се случи това, само преминаването на ТЕЦ към използване на природен газ би довело до значително повишаване на потреблението му и нуждата от увеличаване на доставките на втечнен природен газ.
На следващо място, въпреки че в страната няма изградени инфраструктури за втечнен природен газ, чрез „Булгартрансгаз“ ЕАД, в началото на 2021г. страната придоби участие в такава инфраструктура, която в момента се изгражда в друга държава. Става въпрос за проекта за терминал за регазификация на втечнен природен газ до гр. Александруполис в Република Гърция. Терминалът е с проектен годишен капацитет 6.1 млрд. м3 и капацитет за съхранение 170 хил. м3 и включва офшорно плаващо устройство за приемане, съхранение и регазифициране на втечнен природен газ и система от подводни и наземни газопроводи за пренос на газ, чрез които природният газ се доставя в гръцката национална система за природен газ и нататък до крайните потребители. Терминалът се намира в близост до газопреносната мрежа на гръцкия национален газов оператор DESFA S.A. Проектният годишен капацитет и капацитетът за съхранение на природен газ на терминала ще дадат възможност да се балансират нуждите не само на местния пазар, но и на пазарите на Република България, Румъния, Република Северна Македония, Република Сърбия и Унгария. Участието на България в този проект ще създаде още една реална възможност за диверсификация на източниците за доставка на втечнен природен газ в т.ч., от САЩ, Катар, Алжир и др., а в – бъдеще от Израел, Египет и др.
Със свое Решение № 38/14.01.2021г. Комисията за защита на конкуренцията разреши на „Булгартрансгаз“ ЕАД да придобие 20% дял от капитала на проектната компания, която ще реализира проекта, а „Булгаргаз“ ЕАД участва в правно-обвързващата фаза на пазарен тест и резервира капацитет от 500 млн. м3 газ годишно за следващите 10 години. Очаква се търговските операции на терминала за втечнен газ да започнат през 2022 г. В тази връзка, придобиването на участие в терминала в Александруполис ще спомогне за енергийната диверсификация на страната, а ще постави на дневен ред и въпросите във връзка с търговията с втечнен природен газ.
От съществено значение за развитието на сектора в Република България ще бъде сред тези въпроси да се постави разглеждането на втечнения природен газ като гориво. Следва да се започне да се гледа на него не само като начин за улесняване на преноса на природен газ, но и като гориво за нуждите на транспорта. Към настоящия момент на втечнения природен газ в тази му форма не се обръща достатъчно внимание като самостоятелен обект на сделки. Качеството му на гориво е отчетено от законодателя, който го е дефинирал като „алтернативно гориво“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОИК включва използването на втечнен природен газ като едно от средствата за намаляване на емисиите на парникови газове в транспорта. Предвид липсата на развита инфраструктура и на съоръжения, които директно да употребяват втечнения природен газ като гориво обаче, последният все още се разглежда основно като форма на природния газ, която служи единствено за улесняване на транспортирането му на дълги разстояния.
В бъдеще фокусът по отношение на втечнения природен газ следва да се измести именно към използването му като заместител на традиционните горива в транспорта. В предходните глави бяха разгледани някои от приложенията му директно като гориво за кораби, камиони, в железопътния транспорт и др., както и начините, по които може да се осъществи снабдяването транспортните средства с него. Следва да се разгледат възможностите втечнен природен газ да се транспортира в страната посредством камиони, което е утвърдена практика в Западна Европа, както и чрез железопътния транспорт. В зависимост от нуждите, вече доставеният втечнен природен газ може да се използва или направо като гориво, или посредством регазификация да бъде подаден към газопреносната или газоразпределителната мрежа. За целта могат да бъдат изградени и малогабаритни терминали за регазификация, които освен че няма да изискват толкова голямо капиталовложение в инфраструктура, биха могли да бъдат изградени и във вътрешността на страната, а не непременно на морския бряг. По този начин ще може да се стимулира и развитието на търговията и създаването на работни места в определени части на страната.
Постигането на по-широка употреба на втечнения природен газ като гориво за транспорта в Република България следва да бъде подкрепено и на законодателно ниво. Необходимо е приемане на детайлна регламентация на следните аспекти на търговията с него:
- Уреждане на конкретни правила относно сделките с втечнен природен газ и въвеждане на изисквания към съдържанието на договорите за продажбата му. Уредбата на тези договори може да наподобява тази на договорите за продажба на природен газ, както е предвидена в чл. 5 от Правилата за търговия с природен газ, но следва да отразява особеностите на втечнения природен газ. Необходимо е също така да се вземат предвид и утвърдените през годините международни практики във връзка с договорите за продажба на втечнен природен газ, които бяха разгледани в предходните глави.
- Детайлна уредба на договорите и правилата за транспортиране на втечнения природен газ на територията на страната, за да се гарантира безопасното му използване като гориво.
- Подробна регламентация на изискванията, които следва да се спазват при изграждането и експлоатацията на съоръжения, които оперират с втечнен природен газ и в които той се съхранява – например бензиностанции за превозни средства, движещи се с втечнен природен газ;
- С оглед на факта, че използването на втечнен природен газ в транспорта намалява вредните емисии, които се отделят в атмосферата, следва на законодателно ниво да се утвърдят стимули и облекчения във връзка с използването му, които да насърчат търговията с него.
Възприемането на подобен подход ще способства за навлизане втечнения природен газ като гориво в България, ще създаде условия за конкурентна търговия с него, а и ще увеличи разполагаемостта на природен газ в страната.