Преглед на нормативните промени в сферата на енергетиката, предвидени в ревизираната версия на Плана за възстановяване и устойчивост

Планът е структуриран в четири стълба:

• Иновативна България
• Зелена България
• Свързана България
• Справедлива България.

В стълба „Зелена България“ ще бъдат съсредоточени най-значимите инвестиции, за които е предвидено да бъдат отделени 36,8% от ресурсите на Плана. Стълбът е фокусиран върху развитието на нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство. За инвестициите и реформите в компонента „Нисковъглеродна икономика“ са предвидени 8,2 млрд. лева, от които 4,2 млрд. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 4 млрд. лева национално съфинансиране.

За постигане на така поставените цели, в Плана освен инвестиции в енергийната инфраструктура, производството на електроенергия в страната и подобряването на енергийната ефективност, са предвидени и законодателни промени и реформи, които да обезпечат нормативно извършването на инвестициите и развитието на сектора. Настоящата статия представлява преглед на най – важните промени в нормативни актове, които Планът предвижда, както и на периодите, в които се предвижда те да бъдат осъществени.

Статията не разглежда тази част от реформите в Плана, свързани със създаването на фондове и механизми за финансиране на енергийни проекти и изработването на пътни карти за развитие на водородните технологии и за климатична неутралност (Реформи 1, 3, 6 и 8 в Плана). Тези реформи несъмнено имат своето голямо значение за развитието на сектора и ще бъдат съпътствани от редица законови промени, но доколкото в Плана не са заложени конкретни промени в регулацията на енергетиката в България, техният преглед ще остане извън обхвата на настоящата статия.

Следва да се има предвид, че тепърва ще стане ясно ще бъдат ли приети разглежданите нормативни промени. Като част от Плана, те подлежат на одобрение от Народното събрание и Европейската комисия, а ако това се случи, трябва да преминат и през целия законодателен процес докато бъдат приети и влязат в сила. Поради това, към днешна дата не е сигурно, че тези промени ще се случат във вида и в сроковете заявени в Плана, но предвид значението, което могат да имат за развитието на енергетиката в България, същите заслужават внимание.

Разработване на дефиниция на „енергийна бедност” за домакинствата в Закона за енергийна ефективност за целите на финансирането на проекти за енергийна ефективност (Реформа 2 от Плана)

Целта на реформата е да предложи трайно решение на проблема, свързан с подкрепа на финансирането на проекти за повишаването на енергийна ефективност на енергийно уязвимите домакинства. Също така, с въвеждането на подобна дефиниция, Република България ще  отговори на препоръката на ЕК за нормативно регламентиране на феномена „енергийна бедност“, както и за използването на дефиницията за целите на приоритетно третиране на попадащите в обхвата на дефиницията домакинства при реализацията на мерки и проекти за повишаване на енергийната ефективност.

За осъществяване на реформата се предвижда създаване на работна група, която да изследва развитието на определението за „енергийна бедност“ в Европа, включително информация и практики от CA EED, CA EPBD, инструмента за допълнителните ползи на Odyssee-Mure, Европейска енергийна мрежа, Обсерватория за енергийна бедност и др. Ще бъде анализиран българският контекст и социалните показатели, наблюдавани от Националния статистически институт. Ще бъде изготвено предложение за възможни показатели, които да бъдат включени в определението и критерии за определяне на целевата група на определението. Въз основа на събраната информация и провеждането на кръгли маси с представители на заинтересованите страни ще бъде изготвен проект на дефиниция на „енергийна бедност“ и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност („ЗИДЗЕЕ“). Поставената в Плана цел е промените в ЗЕЕ да бъдат приети през втората четвърт на 2022г.

Обслужване на едно гише (Реформа 4 от Плана)

По отношение на тази реформа към момента в Плана липсва достатъчно конкретна информация какви нормативни промени се предвиждат. Целта на реформата ще бъде да се намали намали административната тежест (както за домакинствата, така и за фирмите), която съпровожда процеса на обновяването при предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и да подпомогне гражданите и бизнеса с информация, техническа помощ и съвети относно нормативни, технически и финансови въпроси, свързани с проектите им за повишаване на енергийната ефективност.

В тази връзка се предвижда да бъде създадена работна група с представители на всички заинтересовани страни (МЕ, МРРБ, АУЕР, МФ, НСОРБ, финансови институции, проектанти, консултанти, представители на бизнеса и др.), която да изготви конкретни препоръки за рационализиране и намаляване на административните бариери по време на целия цикъл на проектите, да идентифицира услугите, които ще се предлагат и да определи необходимите ресурси за предоставянето им  съгласуване и утвърждаване на структура за „Звено за обслужване на едно гише“; определяне на местата, където ще се структурират звената.

След  утвърждаването на препоръките от работната група се предвижда на регионален принцип в страната да бъдат създадени шест пилотни звена „обслужване на едно гише“. Целта е да се управляват пилотните структури в продължение на пробен период от време и след това да се анализират обстоятелствата (спомагащи/възпрепятстващи) при въвеждането на обслужване на едно гише, а до средата на 2023г. дейността да бъда разгърната, като бъдат покрити всички 28 области на територията на страната.

Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ и подпомагане на процеса по декарбонизация и намаляване на административната тежест при присъединяването и оперирането на ВЕИ (Реформа 5 от Плана)

В рамките на реформата до средата на 2022г. се предвиждат редица изменения на действащите нормативни актове в сферата на енергетиката. Сред тях са изменения в Закона за енергетиката („ЗЕ“) и издадените от КЕВР Правила за търговия с електрическа енергия („ПТЕЕ“), чрез които да се създаде възможност за прилагане на опростена процедура за сключване на двустранни сделки за покупко-продажба на електроенергия между нови производители на ВЕИ (въведени в експлоатация след 31 декември 2020 г.) и потребителите.

Чрез изменения в ЗЕ и издадените от КЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия („ПИКЕЕ“), насочени към изясняване на правната рамка по отношение на процедурата за възстановяване на такса „Задължения към обществото“ за количествата електроенергия закупени от ВЕИ централи, въведени в експлоатация след ноември 2019 г., се цели стимулиране на търсенето на енергия произведена от нови ВЕИ централи.

Чрез промени в ЗЕ, ПИКЕЕ и ПТЕЕ, до средата на 2022г. се предвижда да се създават т. нар. „Енергийни кооперативи“, които да предоставят възможност за свързване и споделяне на топлинна и електрическа енергия между съседни сгради и имоти.

С цел да се улесни използването на батерии и системи за съхранение на енергия и свързването им към електрическата система разширяване на обхвата и уточняване на законодателството и подзаконовите нормативни актове (включително ЗЕ, Правилата за присъединяване, ПТЕЕ и ПИКЕЕ).

Измененията са насочени и към облекчаване на административната тежест около процеса на изграждане на генериращи мощности и/или батерии за собствени нужди. За целта със законодателни промени в ЗЕ, Закона за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ“) и свързаните с тях подзаконови нормативни актове ще се премахне изискването за съгласуване със съответната разпределителна компания и се отменят изискванията за малки електроцентрали (до 200 kW) за уведомяване на Фонда за сигурност на електроенергийната система за произведената мощност и дължимите такси като тази информация се събира директно от съответното разпределително дружество и фондът да има задължението да информира генератора на годишна база относно дължимите такси.

Предвижда се и изменение на Закона за акцизите и данъчните складове („ЗАДС“), в резултат на което да отпадне задължението за деклариране на акциз за производство на електроенергия за собствени нужди, заедно с изискването за данъчен склад за всички производители на електроенергия, които не продават електроенергия на крайни клиенти.

По отношение на развитието, улесняването и ускоряването на международната търговия с гаранции за произход, чрез присъединяване към Асоциацията на издаващите органи.За стимулиране на производството на енергия от възобновяеми източници в България, ще бъдат предприети необходимите стъпки за присъединяване на Агенцията за устойчиво енергийно развитие в Асоциацията на издаващите органи, в т.ч.: получаване на административни одобрения и разрешения, подаване на заявление за кандидатстване заедно със специфична техническа и правна информация, изготвяне на пътна карта за присъединяване, изменение на правната рамка, интеграция на регистъра на АУЕР с междурегистровия център на Асоциацията на издаващите органи, и др.

Либерализация на пазара на електрическа енергия (Реформа 7 от Плана)

За продължаването на процеса на либерализиране на пазара на електрическа енергия, се предвижда да бъдат прекратени двете съществуващи дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергията, произведена от ТЕЦ „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контурглобал Марица Изток 3“. Изпълнението на този елемент от реформата се разглежда като основа за либерализиране на пазара на едро на електроенергия. С промени в ЗЕ до края на 2024г.  се предвижда поетапно премахване на квотите за регулиран пазар и ролята на НЕК като обществен доставчик.

До края на 2022г. следва да бъдат извършени и промени в нормативните актове, регулиращи функционирането на балансиращия пазар. Считано от 1 юли 2021 г., поне 40% от всички балансиращи мощности ще бъдат закупувани ежедневно. Чрез дерогация за останалата част е предвидено балансиращият капацитет да бъде закупуван най-много един месец преди неговото предоставяне, а периодът на договаряне да не надвишава един месец.

Предвижда се също така възможност за актуализиране на цената на доставчиците на балансираща енергия до два часа преди затварянето на пазара за сделки в рамките на деня, въвеждане на единична балансираща цена за периоди без активация на балансиращата енергия, 15-минутен период за разрешаване на дисбаланс, както и премахване на ценовите ограничения за активация на балансиращата енергия, както и тези при недостиг и излишък.

Нормативните промени трябва да съдействат и за дигитализацията на мрежата. В тази връзка в плана се предвиждат изменения в ЗЕ и ПИКЕЕ, които да предоставят възможност един и същ електромер да доставя, продава и потребява електроенергия, като данните за консумираната мощност остават собственост на крайния потребител, а не на съответното разпределително дружество. С промени в ЗЕ ще се създадат и предпоставки за навлизане сред масовите потребители на възможност за обратна връзка, като се предостави възможност за преминаване към почасово измерване на енергията (т. нар. “интелигентно измерване”).

Също така, с промени в ЗЕ ще бъде създадено задължение на мрежовите оператори да предоставят постоянен свободен достъп до единна база данни с измервания на производството/потреблението на електроенергия в рамките на до 15 минути след всеки изтекъл период на сетълмент. Ще бъде въведено и изискване и към мрежовите оператори да използват единен формат за обмен на данни между участниците на пазара.