Четири проблема пред реформата на свободния пазар на тока
Като цяло новите предложения са добри, но има нужда от още работа
Мащабните промени в Закона за енергетиката, които трябва да извадят на борсата всички производители на електричество с преференциални договори, влязоха на 27 март в Народното събрание. Текстовете ще бъдат разгледани днес на първо четене от енергийната комисия, чийто председател Делян Добрев е и сред основите автори на разпоредбите. Намерението е новите разпоредби да влязат в сила на 1 юли, когато започва и новият регулаторен период в електроенергетиката.
Като цяло новите предложения са добри, но има нужда от още работа. Предлагаме ви анализ на юриста Илия Грозданов, който откроява някои от най-спорните моменти.
Проблем 1: Монопол на борсата
Анализ на предложените текстове повдига няколко основни въпроса. На първо място следва да се отбележи т.нар. прогнозна цена, спрямо която ще се определя и размерът на премиите. Към момента е известно, че тя ще бъде различна за различните видове технологии и ще се базира на пазарните данни от предходни регулаторни периоди, времевия диапазон и сезонността на производството.
Най-сериозното притеснение на инвеститорите е именно какъв ще е размерът на тази цена. Ако реалните пазарни цени са драстично по-ниски от прогнозната, инвеститорите ще понесат сериозни загуби. Този риск е особено съществен за първия регулаторен период поради липсата на реални данни за цени при търговия в предвидените значително по-големи обеми. Този проблем би могъл да се реши, ако се предвиди подходящ компенсаторен механизъм, който дори и да действа само за първите няколко години, би успокоил притесненията на инвеститорите, докато пазарът се успокои. На практика се създава естествен монопол на БНЕБ на електроенергийния пазар. От една страна, това има своите позитивни ефекти – до голяма степен сделките минават на светло и очакванията са драстично да се намалят съществуващите злоупотреби.
От друга страна обаче, се предоставят твърде много правомощия на БНЕБ, която сама определя не само правилата, по които ще се работи, но и таксите, които събира. Те не подлежат на контрол или одобрение от КЕВР, която към момента има само право да издава задължителни указания при жалби от други лицензианти. При положение че целият пазар се съсредоточава в едно търговско дружество, е редно таксите да бъдат регулирани от КЕВР. Такава е и уредбата при останалите естествени монополисти – преносно предприятие и разпределителните дружества.
Проблем 2: Сроковете за въвеждане
На следващо място следва да се отбележи изискването за сключване на договорите с ФСЕС до 1 юли 2018 г. Намерението на законодателя да започне приложение на новите правила от новия регулаторен период е разбираемо. Това обаче не може да е за сметка на другите пазарни участници чрез поставянето на нереалистично кратки срокове за сключване на договори, чийто проект дори още не е изготвен. Сключването на тези договори изисква преглед и одобрение от банките, които са финансирали проектите във ВЕИ централи. Липсата на диалог с тези финансови институции ще има негативен ефект върху инвестиционния имидж на страната.
Ето защо опасността към 1 юли 2018 г. дори да няма изготвен проект на договор с фонда, който да бъде прегледан и одобрен от финансовите институции, изглежда реална. Решение на този проблем би могло да се намери, ако се предвиди срок до края на 2018 г. за сключване на договорите, а фондът да изплаща премиите от 1 юли 2018 г. на основание приетите законови разпоредби.
Проблем 3: Капацитетът на регулатора
И към момента КЕВР страда от недостиг на експертен и административен капацитет. Това води до приемане на административни актове, които страдат от пороци, които често са основание за отмяната им в съда.
Редно е с увеличението на задълженията на регулатора да се предвидят и мерки за увеличаване както на административния, така и на експертния капацитет на комисията, на която всички пазарни участници разчитат.
Това на първо място следва да се осъществи с увеличение на бюджета на КЕВР. Разумно е да се предвиди поне част от наложените санкции за пазарни манипулации да остават в бюджета на комисията, както и по-голяма или дори цялата част от събраните лицензионни такси. Увеличението на бюджета на КЕВР би следвало да бъде подкрепено и с възможност за комисията да използва услугите на външни експерти за изготвяне на административни актове в областта – практика, която вече е стандарт в Германия и други европейски страни. Това би разтоварило експертите и администрацията на КЕВР до известна степен и би позволило по-високо качество на изготвяните административни актове.
От друга страна, като санкции за пазарни манипулации са предвидени само парични глоби. Добре е да се предвидят и по-строги санкции като отстраняване от пазара за определени периоди от време както на юридическите лица, които са реалните пазарни участници, така и на физическите лица, които ги представляват и реално биха извършили пазарните манипулации.
В по-нататъшна перспектива би могло да се помисли за лицензиране на лицата, които сключват сделки на пазара, изготвяне на пазарни правила (code of conduct) и лишаване на тези лица от право да сключват сделки при нарушенията им по подобие на регулациите на финансовите пазари, където сделки се сключват през лицензирани борсови посредници, които освен на задължителните законови разпоредби следва да отговарят и на тези пазарни правила.
Проблем 4: Ликвидността на фонда
Добро решение е въвеждането на банкови гаранции или депозити към ФСЕС, като размерът им ще се намалява, ако таксите се заплащат редовно. Тези мерки целят да се избегнат сегашните проблеми на много търговци на ток, които имат натрупан дефицит към НЕК.
Налице са редица случаи, в които потребителите не са заплатили дължимите към търговците суми, а последните трябва в кратки срокове да ги внесат във фонда. За да се разреши този проблем, е добре търговците на електроенергия да се включат в кръга на лицата, които имат право да искат издаване на съдебен лист по чл. 107 от Закона за енергетиката. Това би им предоставило реална правна възможност да събират дължимите към тях вземания по бърз и ефективен начин.
Има и недомислени неща – например неизплащането на премия, когато производител има задължения към ФСЕС. Няма предвиден минимум, над който да се прилага тази драстична санкция. Това на практика означава, че и при минимално забавяне на плащания към фонда в размер дори на един лев производителите могат да загубят плащане на премия за стотици хиляди левове. От друга страна, не е посочено дали това са изискуеми вземания или не. Би следвало текстът да се промени и да се предвиди, че ФСЕС не заплаща премията, докато има изискуеми и ликвидни вземания, както и да се предвиди все пак някакъв минимум.
In order to read the full article, please click here.