КОГА МЕДИАЦИЯТА СТАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

1. НОВИ ПОЛОЖЕНИЯ, ВЪВЕДЕНИ С ПРОМЕНИТЕ

След множество съществени промени между гласуванията на закона на първо и второ четене, парламентът прие медиацията да стане задължителна по ограничен брой дела, а по други съдът да може да задължи страните да участват в процедура по медиация.

И в двата случая страните ще трябва да участват в първа информационна среща, провеждана в съдебен център по медиация към съответния окръжен или районен съд – структури, интегрирани в структурата на съдилищата, администрирани от съдии и съдебни служители. Такива понастоящем съществуват към някои съдилища, а към други предстои да се открият.

Според подготвената от Висшия съдебен съвет Концепция за въвеждане на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела следва да има съдебен център по медиация към всеки окръжен съд, но с изнесени офиси в районните съдилища, извън населеното място, където е седалището на окръжния съд, т.е. общо 28 съдебни центъра в страната.

Новост, въведена с измененията в закона е, че медиатори в съдебните центрове по медиация ще могат да бъдат само лица с юридическо образование, които следва да са преминали специално обучение. Критериите за подбор на кандидатите и редът за обучението им ще бъдат разписани в наредба, чието приемане е възложено на Висшия съдебен съвет.

С наредбата предстои да се уредят подбора на медиаторите към съдебните центрове по медиация, редът за вписването и заличаването им от списъците към окръжните съдилища, тяхното обучение, мандат и контролът върху дейността им, дейността на координаторите на центровете, както и размерът на дължимите от страните такси за съдебния център и разноските в процедурата по медиация по висящи съдебни дела.

2. ПРОВЕЖДАНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ

Страните ще бъдат длъжни да участват в процедура по медиация само веднъж в производството по определен спор. Препращането към медиация може да стане във всяко положение на делото след изтичане на срока за отговор на исковата молба до приключване на съдебното дирене (очаква се в общия случай това да е веднага след размяна на книжата по делото). При такова насочване производството по делото няма да се спира.

В закона е записано, че общата продължителност на първата среща по медиация може да е от един до три часа, а медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните. Това, което разумно може да се очаква от задължителната първа среща е да се разясни на страните в какво се състои медиацията и възможните ползи от нея в техния случай.

Ако не бъде посочен по взаимно съгласие на страните, медиаторът (един или повече) по конкретен спор ще се определя от съответния съдебен център по медиация от списъка на медиаторите, вписани към този център. Срещите с медиатора са поверителни (участниците в процедурата са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, фактите и документите, които са им станали известни в хода на процедурата, а медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелствата, които са му станали известни в процедурата по медиация без съгласието на участника, който му ги е доверил).

При спазване на принципа на поверителност медиаторът ще предоставя на съда информация относно резултата от проведената процедура по медиация и участието на страните в нея. Така при непостигане на споразумение съдът ще бъде уведомяван единствено, че процедурата се е провела и че не е постигнато споразумение, не и за обстоятелства, разкрити в хода на процедурата.

Максималната продължителност на процедурата по медиация е два месеца. По общо съгласие на страните тя може да продължи и след този срок едновременно с разглеждането на делото или производството може да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1, ГПК. По предложение на медиатора и със съгласие на страните процедурата може да продължи извън съдебния център по медиация при условия и по ред, които предстои да бъдат определени с наредбата, чието приемане е възложено на Висшия съдебен съвет.

Когато в процедурата по медиация е постигнато споразумение, делото се прекратява или съдът, пред който делото е висящо одобрява спогодбата по реда на чл. 234, ГПК, когато страните са пожелали това. При непостигане на споразумение или одобрената спогодба е само за част от спора, разглеждането на делото продължава за останалата част.

3. МЕДИАЦИЯТА СТАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПО СЛЕДНИТЕ ДЕЛА:

• разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;

• парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;

• делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;

• изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;

• изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;

• отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

4. СЪДЪТ МОЖЕ ДА ЗАДЪЛЖИ СТРАНИТЕ ДА УЧАСТВАТ В ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ ПО СЛЕДНИТЕ ДЕЛА:

• развод по чл. 49 от Семейния кодекс;

• разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;

• изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;

• разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;

• определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;

• издръжка;

• парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лева;

• съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лева;

• собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;

• възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;

• защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

• защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Съдът извършва преценка дали конкретният спор е подходящ за препращане към процедура по медиация на база на всички обстоятелства по делото, като за такива се приемат спорове, по които:

– между страните са налице трайни отношения;

– между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си;

– по делото са предявени множество искове или насрещни претенции;

– разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;

– бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;

– основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни.

– са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

От споровете, по които се провежда задължителна медиация са изключени тези, по които страна е държавата или държавно учреждение и потребителските спорове, с изключение на споровете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане.

5. РАЗНОСКИ. СТИМУЛИ ЗА УЧАСТИЕ В ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ

Измененията предвиждат разноските в задължителната процедура по медиация, проведена в рамките на общата продължителност от един до три часа да се заплащат от бюджета на съда.

Ако страна, която след като е задължена от съда (по реда на чл. 140а, ал. 1 или ал. 2, ГПК), откаже да участва в процедура по медиация и загуби делото, ще дължи заплащане и на разноските за процедурата по медиация. В случаите, в които не е проведена първа среща в процедура по медиация поради отказ и на двете страни, разноските за процедурата по медиация се заплащат от тях поравно, независимо от изхода на делото.

В случаите, в които делото е приключено със спогодба в резултат на споразумение, сключено в проведена от страните задължителна процедура по медиация (по чл. 140а, ал. 1 или ал. 2, ГПК) или производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на такова споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.

6. ПОЛЗИ ЗА СТРАНИТЕ ОТ УЧАСТИЕ В ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ

Ползите от медиацията са многобройни и безспорно установени в медиаторската практика. При добросъвестно участие в процедура по медиация (което неминуемо се обуславя от информираност на страните за същността на медиацията, нагласа за участие в процедурата по медиация и доверие в личността на мадиатора) и при наличие на добре подготвен медиатор, страните, препратени към медиация в рамките на предвидената законова процедура могат да очакват:

• постигане на бързо и икономически изгодно уреждане на спора при равнопоставеност на страните и поверителност на процедурата;

• съхраняване на отношенията им занапред;

• откриване на нови перспективи за решаване на спора, вкл. чрез семейно консултиране, консултация с психолог, когато това е подходящо с оглед естеството на спора;

• подобряване/възстановяване на диалога между страните, разтоварване на напрежението в отношенията им, умиротворяване на емоциите и др.

Понастоящем по официални данни 30 % от делата, разгледани в Центъра за спогодби и медиация към Софийски районен съд, приключват със споразумение, а общата статистика на съдебните центрове в София и Варна показва стойности от 40-50 %. В някои извънсъдебни центрове процентът е дори по-висок.

Моделът на задължителна медиация по висящ гражданско-правен спор, който се въвежда в България, е взаимстван от различни законодателства, но с привнесени нови моменти от българския законодател. Поради това тепърва предстои да разберем какъв ще е ефектът от прилагането на този модел. Безспорно е, че с него се прави крачка към по-сериозно заявяване на медиацията като способ за алтернативно решаване на спорове. През заложения период от година и половина до влизане в сила на законовите промени предстои да се извърши сериозна подготовка, включително по информиране на широката общественост за същността и ползите от медиацията, усъвършенстване на законодателната уредба, подготовка на съдебната система, обучение на медиатори, съдии и адвокати.

Настоящият неизчерпателен преглед на законодателството има информативен характер и не представлява правен съвет. За повече информация и въпроси можете да се обърнете към нас.

Контакти:

тел. +359 (0)2 903 01 01

Весела Кабатлийска

Vesela.Kabatliyska@drp-legal.com

Мария Григорова

Maria.Grigorova@drp-legal.com