ОБРАТНИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

(Статията е публикувана в списание „Юридически свят” бр. 2/2020г.)

Svetoslav Pandilov

NEWSLETTER
www.drp-legal.com

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Гражданският процес е предназначен да осигури защита на изправната и да наложи санкция на неизправната страна по едно материално правоотношение. По осъдителните искове за парични притезания и за предаване на движими или недвижими вещи законодателят си е поставил като цел и бързото осигуряване на тази защита. Това е причината да са уредени хипотези, при които едно осъдително решение, което не е влязло в законна сила, също да бъде годно основание за предприемане на принудително изпълнение спрямо ответника. Липсата на сила на пресъдено нещо на подобни решения към момента на изпълнението им създава възможност с последващ съдебен акт да се констатира неоснователността на претенция, която вече е изпълнена принудително. Подобен риск съществува дори и след влизане в сила на осъдителните решения  предвид възможността те да бъдат отменени в резултат на успешно проведено производство по отмяна и спорът да завърши с окончателно решение с друго съдържание. В тези случаи като последица от постановения порочен акт и неговото изпълнение в материалните отношения между страните е настъпила промяна. Ищецът, чиято претенция вече е отречена със сила на пресъдено нещо, се е обогатил неоснователно за сметка на изправната страна. При наличие на тези предпоставки законодателят е предвидил хипотези, при които ответникът, претърпял незаконосъобразно принудително изпълнение, може да се снабди направо с изпълнителен лист за неправилно събраните суми или отнетите вещи, както и за събраните от него такси и разноски в изпълнителното производство, без да установява в нов исков процес наличието на неоснователно обогатяване. Това законодателно разрешение се налага с цел да се постигне бързина на привеждането на материалните правоотношения между страните в съответствие с постановеното окончателно съдебно решение и спестяване на воденето на нов процес за възстановяване на незаконосъобразно изпълнените притезания. Теорията и съдебната практика са възприели „обратен изпълнителен лист” като наименование на подобни актове, а с добавянето на новата ал. 4 на чл. 422 ГПК с изменението в „Държавен вестник“, бр. 86 от 2017г., терминът вече е и легален. Настоящото изследване е посветено на правната същност на този акт, производствата, които могат да доведат до осъществяване на материално незаконосъобразно принудително изпълнение, предпоставките за издаването на обратен изпълнителен лист, както и някои въпроси на производството по издаването му.

II. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ПРАВНАТА УРЕДБА

II.1. Връщане на отнетото от длъжника при действието на ЗГС 1892 (отм.) и ЗГС 1930 (отм.)

В исторически план възможността за длъжника по облекчен ред да върне обратно в своя патримониум отнетото му в резултат на незаконосъобразното принудително изпълнение имуществ за първи път е уредена в Закона за гражданското съдопроизводство от 1892 (отм.). Разпоредби, гарантиращи подобна възможност, не са част от първоначалната му редакция, а са уредени с изменението на закона от 16.06.1922 г. С тази промяна се създава първообразът на правната уредба на обратния изпълнителен лист – чл. 722а ЗГС 1892 (отм.). Систематичното място на разпоредбата е сред правилата, уреждащи реда, по който се разглеждат делата, които са върнати от Върховния касационен съд. При приемането на новия Закон за гражданското съдопроизводство, нормата относно процесуалния ред за връщане на отнетото въз основа на отмененото решение, запазва систематичното си място и редакцията си в разпоредбата на чл. 541 ЗГС 1930 (отм.).

При действието на чл. 541 ЗГС 1930 (отм.). проф. Живко Сталев обосновава уредбата на това производство именно с нуждата да се даде на длъжника облекчен ред, по който да си върне отнетото от него в резултат на принудителното изпълнение.[1] Според него връщането на полученото би се дължало и без да съществува изрична процесуална норма, по силата на общите правила на гражданското право – чл. 142 ЗЗД (отм.), и предвид отношението между изпълняемото право и изпълнителния процес.[2] Целта на разпоредбата на чл. 541 ЗГС 1930 (отм.) е да спести на длъжника воденето на нов процес. Вместо да предявява осъдителен иск срещу кредитора по изпълнението, той може да направи своето искане за връщане пред същия съд, който е отхвърлил окончателно иска срещу него, като искането се извършва и в рамките на същото производство.[3]

Съгласно чл. 528 ЗГС 1930 (отм.) изпълнението на решението по гражданско или търговско дело, против което е подадена касационна жалба в предвидения от закона срок, се спира само ако страната, срещу която решението се привежда в изпълнение, представи нужното обезпечение. От това следва, че освен ако ответникът не упражни правото си да спре изпълнението, касационната жалба сама по себе си няма суспензивен ефект. Ищецът въз основа на въззивното решение е могъл да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение, преди спорът да бъде разгледан от касационната инстанция. Ако Върховният касационен съд отмени решението, въз основа на което е проведено принудителното изпълнение, на основание чл. 536 ЗГС 1930 (отм.) делото се е връщало за ново разглеждане и решаване в друг съд, който е по-близък до оня, в който по-рано то се е гледало, или в същия съд, който е постановил отмененото решение, за да го разгледа при друг състав. При повторното разглеждане на делото чл. 541 ЗГС 1930 (отм.) предвижда по искане на заинтересованата страна, съдът да може да постанови спирането на изпълнението на  въззивното решение. Според същата разпоредба, в случай че новото решение не отговаря на предишното, съдът разпорежда да се върне на длъжника всичко, което е получено от кредитора въз основа на отмененото решение.

Разпорежданията за връщане не се постановяват от съда служебно, а по молба на заинтересованата страна. Производството, което се образува по подобна молба, е охранително. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и се произнася за издаването на обратния изпълнителен лист с определение.[4] Той има задължението да се произнесе по искането, независимо дали производството по принудително изпълнение е още висящо, или не. В случай че изпълнителното производство вече не е висящо, спиране не може да се допусне и съдът може да разпореди единствено връщането на отнетото от длъжника.[5] Към уредената в чл. 541 ЗГС 1930 (отм.) възможност за длъжника препраща и чл. 556 ЗГС 1930 (отм.), който урежда правилата за разглеждане на делото след отмяна на влязло в сила решение. Още в при действието на ЗГС 1930 (отм.) е застъпено и становището, че чл. 541 ЗГС 1930 (отм.), следва да се прилага по аналогия и в хипотезата на допуснато предварително изпълнение на осъдително решение, което впоследствие е отменено и искът е отхвърлен. За този случай липсва изрична законова уредба.[6]

II.2. Уредбата на обратния изпълнителен лист в ГПК 1952 (отм.)

В ГПК 1952 (отм.) се запазва вече възприетата техника на уреждане на издаването на обратен изпълнителен лист – в чл. 241, ал. 3 е уредена една хипотеза, при която се допуска издаването му. Тя служи като общо правило и към нея препращат останалите хипотези. В теорията и съдебната практика се запазва също така тенденцията правилата за издаване на обратен изпълнителен лист да се прилагат и спрямо неуредени изрично в процесуалния закон случаи, при които срещу длъжника е проведено принудително изпълнение въз основа на акт, който впоследствие е отменен от съда и е призната неоснователността на претенцията на взискателя.[7] Променено е обаче систематичното място, на което е уредено общото правило – чл. 241, ал. 3 ГПК (отм.), който е част от института на допускане на предварителното изпълнение на първоинстанционното решение, като е изоставена уредбата му сред правилата при повторно разглеждане на дело, върнато от ВКС. Прави впечатление, че в чл. 241, ал. 3 ГПК (отм.) изрично са изброени видовете притезателни права, осъществени по принудителен ред, за които длъжникът може да иска издаването на обратен изпълнителен лист, каквото изброяване в ЗГС 1892 (отм.) и ЗГС 1930 (отм.) липсва. Въпросната разпоредба придобива и редакцията, която впоследствие е запазена в чл. 245, ал. 3 от действащия ГПК.

III. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБРАТНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

III.1. Понятие за обратен изпълнителен лист

Обратният изпълнителен лист не се различава значително по същността си от изпълнителните листове, издавани в резултат на гражданските производства. Поради това като основа за дефиниране на обратния изпълнителен лист, може да послужи утвърденото понятие за изпълнителен лист. Според него изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание той възпроизвежда.[8] При разглеждането на тази дефиниция следва само накратко да бъдат маркирани съществуващите между изпълнителния лист и обратния изпълнителен лист прилики, за които не се налага детайлен анализ.

Обратният изпълнителен лист също представлява акт, издаден от компетентния съд. Като документ обратният изпълнителен лист представлява официален документ, който също като изпълнителния лист установява и материализира правото на принудително изпълнение. И обратният изпълнителен лист задължава и овластява органа по принудително изпълнение да предприеме изпълнителни действия и да упражни принуда спрямо неоснователно обогатилия се ищец за удовлетворяване на притезанието.[9]

Сред отличителните белези на обратния изпълнителен лист е на първо място качеството на лицата, които могат да поискат да се пристъпи към принудително изпълнение. Въпреки че при издаването на обратен изпълнителен лист те имат качеството на кредитор, всъщност те са субекти, които като длъжници по изпълнително дело са претърпели материално незаконосъобразно изпълнение. Те не са типичните кредитори, чието изпълняемо право е установено с осъдително решение или издадена заповед за изпълнение. Качеството им „кредитор“ възниква от съчетанието на претърпяното изпълнение и окончателния съдебен акт, с който правото на кредитора е отречено със сила на пресъдено нещо. Едва след осъществяването на този фактически състав за длъжниците възниква правото да претендират връщане на полученото от кредитора без основание.

Разлики съществуват и от гледна точка притезанията, които подлежат на принудително осъществяване въз основа на обратния изпълнителен лист. Докато с изпълнителния лист се удостоверява правото на принудително изпълнение спрямо който и да е вид притезателно право, уредено в ГПК, по отношение на обратния изпълнителен лист това не е така. С него се удостоверява единствено правото на длъжника да получи обратно сумите или вещите, които са събрани от него в резултат на проведеното материално незаконосъобразно производство по принудително изпълнение, както и разноските, които е заплатил в това производство.

Вземайки предвид посочените прилики и разлики между изпълнителния лист и обратния изпълнителен лист, последният може да бъде определен като съдебен акт, издаден въз основа на изпълнително основание, който удостоверява правото на принудително изпълнение за връщане на събрани суми и отнети вещи в полза на лице, претърпяло материално незаконосъобразно принудително изпълнение, и задължава изпълнителния орган да пристъпи към принудителното му изпълнение, когато бъде сезиран.

III.2. Изпълнително основание за издаването на обратен изпълнителен лист

В разгледаната по – горе дефиниция за обратен изпълнителен лист бе посочено, че той се издава въз основа на изпълнително основание, което доказва правото на принудително изпълнение на длъжника за сумите или вещи, за които той е претърпял принудително изпълнение. Възниква въпросът кое е изпълнителното основание, въз основа на което се издава обратният изпълнителен лист?

Според едното виждане, застъпвано в теорията, решението, с което окончателно се отхвърля искът на взискателя, служи като изпълнително основание в полза на длъжника по изпълнителното дело. Приема се, че изпълнителната сила на това изпълнително основание е насочена назад към възстановяване на материалноправно неоправданото разместване на ценности в резултат на проведеното незаконно принудително изпълнение. Окончателното отхвърлително решение се посочва като пример за хипотеза, при която е допустимо принудително изпълнение на установително съдебно решение.[10] Годността на подобно решение да бъде изпълнително основание се извежда от разпоредбите на закона. Именно отхвърлителното решение разкрива, че кредиторът е получил нещо, което не му се дължи, чрез упражнена спрямо длъжника принуда, възползвайки се от формалното наличие на изпълнително основание. Вместо на длъжника да се налага да води отделен исков процес за неоснователно обогатяване, се приема, че от решението, отричащо изпълняемото му право, следва изискуемостта на вземането на длъжника. Определен е и неговият размер – всичко, което взискателят е получил до момента на прекратяване на изпълнението. Поради това тези решения създават безспорност на вземането на длъжника за недължимо платеното от него или за липсата на основание за отнемане на вещта му и му спестяват нуждата от водене на иск за неоснователно обогатяване, като заменят решението по такъв иск като изпълнително основание при издаването на обратен изпълнителен лист.[11]

Предимството на това виждане е, че обвързва издаването на обратен изпълнителен лист с наличието на съдебно основание. Макар и застъпено в контекста на ГПК 1952 (отм.), виждането е особено актуално при действащия ГПК, който значително ограничи използването на несъдебни изпълнителни основания за издаване на изпълнителен лист.[12] Не е за пренебрегване и аргументът, че от гледна точка на правната уредба, решението, с което се прекратява правният спор и окончателно се отрича претенцията на взискателя по проведеното изпълнително производство, попада в хипотезата на чл. 404, т.1, предл. 1 ГПК – влязло в сила решение на съдилищата.

Без да отричам възможността установителни съдебни решения да бъдат изпълнявани принудително, намирам, че горепосоченото виждане не следва да бъде подкрепено. Решението, с което окончателно се отхвърля претенцията на взискателя, не може да бъде изпълнително основание, тъй като не притежава част от характерните за него белези. Съгласно приетата в теорията дефиниция, изпълнителните основания са документи, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата на закона се издава изпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права.[13] Отхвърлителното съдебно решение безспорно е официален документ и формално попада сред изброените в чл. 404, т.1 ГПК изпълнителни основания. То обаче не удостоверява изпълняемото право на длъжника. Като установява със сила на пресъдено нещо липсата на изпълняемо право на взискателя по изпълнителното дело и неговата материална незаконосъобразност, отхвърлителното решение единствено създава възможност за съществуване на изпълняемо право в полза на длъжника по изпълнението. За да е годен предмет на защита в изпълнителен процес, воден от длъжника, изпълняемото право следва да е изискуемо и ликвидно.[14] Отхвърлителното решение ще направи изискуемо правото на длъжника да получи обратно събрани суми или отнети вещи само ако в резултат от осъществено принудително изпълнение действително такива суми действително са събрани, респективно такива вещи са отнети. Тези обстоятелства не се установяват с окончателното съдебно решение за отхвърляне на претенцията на кредитора. То е предпоставка за изискуемостта на изпълняемото право на длъжника само ако той е претърпял принудително изпълнение. Ако въз основа на изпълнителното си основание кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, образувал е материално незаконосъобразно изпълнително производство, но по него не са били осъществени изпълнителни способи или те не са довели до удовлетворяване на кредитора, няма да съществува изпълняемо право в полза на длъжника независимо от наличието на отхвърлително решение. От това следва, че макар да е предпоставка за наличието на изискуемо вземане, съдебното решение, което отхвърля иска на кредитора по изпълнението, не установява изискуемост на вземането на длъжника.

По подобен начин решението няма да установи и удостовери и ликвидността на вземането на длъжника. Не може да бъде споделено становището, че с решението като изпълнително основание се удостоверява, че размерът на вземането на длъжника е всичко, което взискателят е получил до момента на прекратяване на изпълнението. Удостоверяването на размера на вземането на длъжника не се извършва посредством решението, а е функция на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, която урежда връщането на всичко получено от взискателя в резултат на материално незаконосъобразното принудително изпълнение. Решението установява само несъществуването на съдебно предявеното вземане на взискателя, но не отчита другите разноски и такси, които длъжникът може да е понесъл и не удостоверява техния размер, т.е. не ги прави ликвидни. Следва да се има предвид, че и самата законова разпоредба служи единствено като законово уреден максимум, до който може да се простира вземането на длъжника, и идентифицира кои суми или вещи може да станат част от него. Действителният размер на вземането не се удостоверява нито от отхвърлителното решение, нито от законовата разпоредба. Предвид изложеното може да се заключи, че окончателното отхвърлително решение представлява най – значимата предпоставка за съществуването на изпълняемо право в полза на претърпелия незаконосъобразно принудително изпълнение длъжник. То разкрива несъществуването на изпълняемото право на кредитора и незаконосъобразността на действията, извършени за принудителното му осъществяване. Въпреки това решението не удостоверява изпълняемото право на длъжника по такъв начин, че да представлява изпълнителното основание, въз основа на което се издава обратният изпълнителен лист.

Следва да бъде споделено застъпеното в теорията[15] и съдебната практика[16] становище, че обратният изпълнителен лист се издава въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – удостоверението на съдебния изпълнител, което доказва образуването на изпълнително дело и извършеното плащане на суми или предаване на вещи от длъжника. Както беше посочено, отхвърлителното съдебно решение констатира неоснователността на претенцията на ищеца и липсата на изпълняемо право, което същият като кредитор в изпълнителното производство удовлетворява. Именно удостоверението на съдебния изпълнител обаче установява пред съда, сезиран с искане за издаване на обратен изпълнителен лист, осъществено ли е принудително изпълнение спрямо длъжника. Удостоверението прави вземането и ликвидно, доколкото посочва конкретните суми, които са били събрани от длъжника, или вещите, които съдебният изпълнител му е отнел. Това дава възможност на съда, издаващ обратния изпълнителен лист, да възпроизведе в него съдържанието на удостоверението. Индивидуализираното по този начин право на длъжника вече може да бъде осъществено по принудителен ред. Липсата на удостоверение води до отхвърляне на искането за издаване на обратен изпълнителен лист поради липса на изпълнително основание. Това е така дори в хипотезата, в която на съда освен отхвърлителното решение са представени и платежни нареждания, които доказват извършването на плащания от страна на длъжника по изпълнението. Нещо повече, нуждата от удостоверение на съдебния изпълнител за издаване на обратен изпълнителен лист се отчита и от споделящите виждането, че съдебното решение, с което претенцията на ищеца е отхвърлена, представлява изпълнително основание.[17] От изложеното следва, че издаденото от съдебния изпълнител удостоверение, посочващо събраните суми или отнетите вещи от длъжника, разкрива всички белези на изпълнително основание и въз основа на него се издава обратният изпълнителен лист. След като е осъществено принудително изпълнение спрямо длъжника, чиято материална незаконосъобразност е констатирана с решение, длъжникът може принудително да възстанови отнетото от патримониума му само след като се снабди с изпълнителен лист, издаден въз основа на удостоверение от съдебния изпълнител.  

IV. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

IV.1. Подлежащ на принудително изпълнение акт, който е бил отменен по надлежния ред

Взискателят по изпълнителното дело може да се снабди с актове, подлежащи на принудително изпълнение, в рамките на различни граждански производства. Те се издават в изрично предвидени в закона случаи. От гледна точка на това след отмяната на кои от тях може да се издаде обратен изпълнителен лист условно те може да се разделят на две групи:

IV.1.1. Актове, при отмяната на които законът изрично предвижда издаване на обратен изпълнителен лист:

IV.1.1.1. Решение на първоинстанционния съд, допуснато до предварително изпълнение.

Общото правило, гарантиращо възможността за издаване на обратен изпълнителен лист и в останалите хипотези, е уредено в чл. 245, ал. 3 ГПК във връзка с допускането на предварително изпълнение на обжалваемото решение на първоинстанционния съд. Отмяната на тези решения се осъществява в съответствие с правилата за инстанционен контрол – с окончателно решение на въззивния или на касационния съд. Дори втората инстанция да постанови отмяна на първоинстанционното решение и да отхвърли иска, до влизане в сила отхвърлителното решение или до евентуално недопускане, респективно отхвърляне на касационната жалба, длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист. Отмяната на решението ще има само последицата по чл. 245, ал. 2 ГПК – спиране на изпълнението.

IV.1.1.2. Осъдително решение на въззивна инстанция

Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища са изпълнителни основания и подлежат на принудително изпълнение. По силата на закона на невлезлите в сила решения на въззивния съд е призната изпълнителна сила, която предхожда силата на пресъдено нещо на решението във всеки случай, в който решението има съдържание, което подлежи на принудително изпълнение. Подадената от ответника касационна жалба срещу решението няма да доведе до спиране на започнатото въз основа на него принудително изпълнение (чл. 282, ал. 1 ГПК), освен ако ответникът не предостави обезпечение.

Отмяната на осъдителното въззивно решение, което е годно изпълнително основание, може да се осъществи вследствие на упражнен контрол от касационната инстанция, след което при условията на чл. 293, ал. 3 Върховният касационен съд може да постанови решение по същество, с което да отхвърли иска. Ако  констатира нуждата от извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС отменя решението и го връща за ново разглеждане от въззивния съд, който ако постанови отхвърлително решение, то може да влезе в сила като окончателно в хипотезите на чл. 296, т. 2 и 3 ГПК.

Възможни са и хипотези, при които след отмяна на въззивно решение от страна на касационния съд и връщане на делото на въззивния съд последният да се произнесе отново с осъдително решение, а също така и да постанови такова решение за пръв път в производството. Постановените в тези хипотези решения също ще представляват изпълнителни основания по чл. 404, т. 1 ГПК. При такива случаи единствената възможна защита на ответника ще бъде повторно обжалване пред ВКС, който, ако намери и това решение за неправилно, може сам да постанови решение по съществото на спора, което да отхвърли иска и да е окончателно.

IV.1.1.3. Влязло в сила решение

Влязлото в сила решение, независимо дали е на първоинстанционния, въззивния или касационния съд, е стабилизирано, ползва се със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или с конститутивно действие.

За защита срещу влязлото в сила решение е предвидено производството по отмяна пред Върховния касационен съд. Ако ответникът съумее да докаже наличието на някое от основанията за отмяна по чл. 303 ГПК, Върховният касационен съд отменя влязлото в сила решение и постановява делото да се върне за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. При това повторно разглеждане производството може да завърши с окончателно решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и така да се установи и материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Изключение от този ред прави единствено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – наличие на противоречиви решения (в конкретната хипотеза решение, с което осъдителния иск е уважен, и друго, с което е отхвърлен), постановени между същите страни за същото искане и на същото основание. В подобни случаи, ако осъдителното решение е неправилно, то се отменя направо от Върховния касационен съд, който оставя единствено отхвърлителното решение в сила.

IV.1.1.4. Заповед за изпълнение

По реда на заповедното производство кредиторът може да се снабди с изпълнително основание за вземането си, което длъжникът не оспорва, но и не изпълнява доброволно. Въз основа на заповед по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила, или по чл. 417 ГПК, която е допусната до незабавно изпълнение, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист и да предприеме принудително изпълнение спрямо своя длъжник.

Хипотезите, при които на длъжника следва да се издава обратен изпълнителен лист поради претърпяно от него принудително изпълнение въз основа на издадена заповед за изпълнение, са посочени в т. 13 на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, че постановките на тълкувателното решение визират допуснато незабавно изпълнение, намирам, че те са приложими и по отношение на случаите, в които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Когато срещу нея не е постъпило възражение или ако е постъпило, установителния иск е бил уважен, тази заповед влиза в сила, въз основа на нея се издава изпълнителен лист и молителят пристъпва към принудително изпълнение. Ако обаче посредством някой от способите за защита на длъжника (отмяна на влязлото в сила решение по установителния иск, възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК и пр.) е било възобновено или инициирано производство по чл. 415 вр. 422 ГПК, което е приключило по един от посочените в тълкувателното решение начини, длъжникът може също да е претърпял материално незаконосъобразно принудително изпълнение, без същото да е резултат на разпореждане за незабавно изпълнение за заповед по чл. 418 ГПК. В подобни случаи също ще бъдат налице предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. От значение ще бъде обстоятелството, че той е претърпял незаконосъобразно изпълнение, а не че то е претърпяно въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение.

Първата хипотеза, разгледана в тълкувателното решение, е свързана с отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК. Това може да се случи на основание невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от което произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност.

Именно по повод на отхвърлянето на иска с измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 86 от 2017г.) се въведе разпоредбата на чл. 422, ал. 4 ГПК, съгласно която издаването на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника за възстановяване на сумите, събрани от него в резултат на принудително изпълнение, не се допуска, когато установителният иск е бил отхвърлен поради ненастъпила изискуемост на вземането. Това е и първата разпоредба, която въведе обратния изпълнителен лист като легално понятие. В нея се визират хипотези, в които съдът е установил съществуването на вземането, но неговата изискуемост все още не настъпила. Конкретно по отношение на вземанията по договор за банков кредит, в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем, следва да се е осъществило към момента на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случаите, когато предсрочната изискуемост не е настъпила, при предявен установителен иск по чл. 422, съгласно Тълкувателно решение № 8/2017г. от 02.04.2019г. по т. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС съдът ще може да уважи иска единствено по отношение на вноските, чиито падеж ще настъпи към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. По отношение на останалите вноски, чийто падеж не е настъпил обаче, искът ще бъде отхвърлен. Без разпоредбата на чл. 422, ал. 4 ГПК длъжникът, ако е претърпял принудително изпълнение, след отхвърляне на иска би могъл да се снабди с обратен изпълнителен лист и да си възстанови събраното чрез принудително изпълнение. В тези случаи за кредитора възниква нуждата да инициира ново производство за снабдяване с изпълнително основание, но без да има гаранция, че длъжникът му отново ще разполага с имущество, спрямо което да се насочи принудително изпълнение. Именно с цел да се избегнат подобни ситуации бе въведена и разпоредбата на чл. 422, ал. 4 ГПК. Недопустимостта на обратния изпълнителен лист обаче няма да е пречка за длъжника да претендира претърпените от него вреди по общия ред.

На следващо място, при отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането обратен изпълнителен лист се издава, ако сборът от сумата, получена от кредитора по изпълнителния лист в изпълнителното производство, и сумата на задължението, погасена доброволно от длъжника независимо от погасителния способ – въз основа на фактите, взети предвид в исковото производство, надхвърля по размер вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Обратният изпълнителен лист се издава за разликата – за връщане на надплатената сума на задължението, до размера, до който тя представлява двойно плащане. Ако сборът на двете посочени суми не надхвърля по размер вземането, обратен изпълнителен лист не се издава.

Третият случай, при който съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. се издава обратен изпълнителен лист в полза на длъжника, е при прекратяване на производството по делото. В тази хипотеза за разлика от отхвърлянето на иска с влязло в сила решение по делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. В този смисъл постановката на тълкувателното решение се отклонява от изискването за окончателно влязло в сила решение, с което искът се отхвърля. Освен ако прекратяването на исковото производство не е настъпило при условията на чл. 234 ГПК при постигната между страните спогодба или при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК – обезсилване на издадената заповед и изпълнителния.

IV.1.2. Неуредени в закона актове, по отношение на които разпоредбите за обратния изпълнителен лист се прилагат.

На следващо място, следва да бъдат разгледани актовете, при отмяната на които съдебната практика е приела, че е допустимо да се издава обратен изпълнителен лист, независимо от липсата на изрична уредба на такова правило. Прилагането по аналогия на разпоредбите за обратния изпълнителен лист относно неуредени в закона хипотези датира още от времето на ЗГС 1930 (отм.) и се запазва и към настоящия момент. В доктрината се застъпва и становището, че при липса на изрична уредба в ГПК съдът не може да приложи по аналогия разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК към други случаи. Същевременно се изтъква нуждата от изрична законодателна уредба и по отношение на нови институти, доколкото съществуването им не е взето предвид при пренасянето на разпоредбите на ГПК 1952 (отм.) относно издаването на обратен изпълнителен лист в актуалния ГПК.[18]

Намирам, че действително са налице празноти в процесуалния закон относно някои актове, при отмяната на които обратният изпълнителен лист би могъл да намери приложение, и тези хипотези имат нужда от своята изрична и подробна уредба. Въпреки това съдебната практика правилно се е ориентирала, че прилагането на разпоредбите за обратния изпълнителен лист и спрямо неуредени случаи позволява в по – голяма степен да се защитят правата на лицата, които са претърпели материално незаконосъобразно принудително изпълнение. По този начин се избягва воденето на допълнителни искови производства за възстановяването на недължимо платеното или отнетото. Като се има предвид и че тези хипотези, макар да не са изрично уредени в закона, не разкриват особености във фактическия състав спрямо изрично уредените в закона случаи, при които съдът издава обратен изпълнителен лист, следва да бъде подкрепено прилагането на общите правила и спрямо неуредени случаи.

IV.1.2.1. Неприсъствено решение

Съгласно чл. 239 ГПК, съдът постановява неприсъственото решение в полза на ищеца, ако на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание и предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Независимо че неприсъственото решение се постановява без участието на ответника в производството и без той да упражнил своите възражения срещу предявения иск, то има същите последици като решение, постановено в хода на състезателен процес с участието и на двете страни – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. Поради необжалваемостта си, предвидена в чл. 239, ал. 4 ГПК, неприсъственото решение на първоинстанционния съд влиза в сила от датата на постановяването си и от този момент представлява годно изпълнително основание, въз основа на което ищецът може да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение спрямо неучаствалия в производството длъжник.

Възможностите за защита срещу постановеното неприсъствено решение са свързани с отмяната му от въззивния съд, в случаите когато пасивното поведение на длъжника, довело до постановяване на решението, се дължи на някое от изброените в чл. 240, ал. 1 ГПК обстоятелства. При новото разглеждане на делото съдът може да постанови окончателно решение за отхвърляне на иска. В този случай, ако длъжникът е претърпял принудително изпълнение въз основа на неприсъственото решение, дори при липсата на изрична уредба следва да му се признае правото да се снабди с обратен изпълнителен лист за събраните суми или за отнети вещи. Като аргумент в тази насока може да се изтъкне, че хипотезата на претърпяно изпълнение въз основа на неприсъствено решение не се различава във фактическия си състав от уредените в закона случаи, при които на длъжника се издава обратен изпълнителен лист – съдебен акт, въз основа на който е осъществено принудително изпълнение, впоследствие отменен по надлежния ред, и постановено съдебно решение, с което претенцията окончателно е отхвърлена. Освен това, доколкото в хипотезата на чл. 240, ал. 1 ГПК е уредена отмяна на влязло в сила решение, следва за неуредените въпроси да се приложат правилата на производството по чл. 303 и сл. ГПК. Както беше посочено по – горе, сред тези правила е и правото на длъжника на обратен изпълнителен лист за събраните суми и отнетите от него вещи въз основа на влязлото в сила решение, което е било отменено – чл. 309, ал. 2 ГПК.

IV.1.2.2. Арбитражно решение

Извън общия исков процес в арбитражното производство също може да бъде постановено осъдително решение срещу ответника. Арбитражът е признат от закона за сурогат на държавното правосъдие[19], без обаче да предвижда характерния за държавния съд инстанционен преглед на постановените съдебни актове. По тази причина след постановяването му съгласно чл. 38, ал. 4 ЗМТА арбитражното решение е окончателно и слага край на спора между страните. Въпреки липсата на изрична разпоредба, която да урежда като последица на осъдителните решения на арбитража характерните за актовете на държавните съдилища сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, наличието им се извежда от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗМТА, съгласно която с връчването му решението влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.[20] В този смисъл решението на арбитража представлява основание за издаване на изпълнителен лист и за започване на принудително изпълнение.

Възможността, която съществува за осъдените в арбитражното производство, е да искат отмяната на тези арбитражни решения, които страдат от конкретно изброените в чл. 47, ал. 1 ЗМТА пороци, или прогласяване на нищожността на решението в хипотезата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Производството по чл. 47 ЗМТА е исково, извънинстанционно, развива се пред Върховния касационен съд и по своя характер разкрива известни сходства с производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. При уважаване на иска за отмяна, съответно при прогласяване нищожността на арбитражно решение, настъпват различни последици, уредени в чл. 49 ЗМТА. При отмяна на решението на основание чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМТА, както и при прогласяване нищожността му по чл. 47, ал. 2 ЗМТА[21] заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния съд. В случай че производството пред съда завърши с решение, с което претенцията на ищеца е отхвърлена окончателно, ще отпадне и основанието за осъществяване на принудително изпълнение спрямо ответника – длъжник по изпълнението. Когато ВКС отмени решението на някое от основанията по чл. 47, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗМТА, делото се връща на арбитражния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане арбитражният състав може да постанови решение, с което да отхвърли иска, което влиза в сила веднага, не подлежи на обжалване и може да бъде оспорено отново само по реда на чл. 47 ЗМТА.

В Закона за международния търговски арбитраж липсват разпоредби, които изрично да уреждат правата на претърпелите принудително изпълнение въз основа на арбитражно решение, което е отменено, а с последващо решение претенцията е отхвърлена. Тази празнота в закона е преодоляна от съдебната практика, според която в хипотезата на отменено по реда на чл. 47 ЗМТА арбитражно решение и последващо отхвърляне на претенцията на кредитора по изпълнението разпоредбата на чл. 309 вр. чл. 245, ал. 3 ГПК следва да намери съответно приложение и на длъжника по изпълнителното дело следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист.[22]

IV.2. Окончателно отхвърляне на претенцията, за която е издадено изпълнителното основание

Разгледаните по – горе хипотези визират отмяна на акта, представлявал изпълнително основание за кредитора и влизане в сила на решение, което отрича претенцията на кредитора. Сами по себе си отмяната на акта и връщането на делото за ново разглеждане няма да са достатъчни, за да обосноват издаването на обратен изпълнителен лист.[23] Докато не се постанови окончателно решение по съществото на спора, което да е противоположно на решението, въз основа на което е издадено изпълнителното основание, съществуването на претенцията на кредитора остава предмет на висящ спор. Следователно към този момент няма да е налице и окончателно произнасяне дали осъщественото принудително изпълнение е било материално незаконосъобразно. Едва след влизането в сила на решение, с което искът е отхвърлен и правото е отречено със сила на пресъдено нещо, длъжникът може да пристъпи към издаване на обратен изпълнителен лист за възстановяване на събраните суми или отнетите вещи.

Възниква въпросът винаги ли се изисква да е било постановено окончателно решение за отхвърляне на иска, за да бъде издаден обратен изпълнителен лист? Въпросът е важен, тъй като освен с решение по същество в редица случаи производството може да приключи и с окончателен акт, който не разрешава спора по същество. Такава е например хипотезата, при която съдът може да прекрати производството поради неговата недопустимост, след като вече е постановено решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е осъществено принудително изпълнение, без да се произнася по съществото на спора. Това може да се случи поради недопустимост на производството при липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки, както и при прекратяване на производството в резултат на констатирана нередовност на исковата молба, която не е отстранена в срок. Общото във тези хипотези е, че длъжникът, който вече е претърпял принудително изпълнение в резултат на съдебен акт, издаден по делото, няма да има възможност да получи защита по същото дело под формата на отхвърлително решение. Наличието на изискване за влязло в сила решение ще го лиши от възможността да се снабди с обратен изпълнителен лист в рамките на същото производство, въпреки че по делото е било постановен акт, който е послужил за осъществяване на принудително изпълнение спрямо него.

Изискването производството да е завършило с влязло в сила решение може да бъде недостатък на действащата уредба и в случаите, когато делото се върне за разглеждане на първа или втора инстанция или при разглеждане във въззивния съд на дело, по което е било допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение. В подобни хипотези съществува опасност ищецът да оттегли своя иск, доколкото той може вече да е удовлетворил претенцията си, да се е разпоредил с полученото и да няма повече интерес да продължи с воденето на исковия процес. Тъй като разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК предвижда издаването на обратен изпълнителен лист единствено в хипотезата на влязло в сила отхвърлително решение, при прекратяване на производството поради оттегляне на иска с определение длъжникът няма да може да се ползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист за връщане на отнетото от него. Следва да се подчертае, че в по – голямата част от случаите изискването по чл. 232 ГПК за съгласие на ответника с оттеглянето на иска ще служи като гаранция на правата на длъжника и ще му даде възможност да пресече всякакви опити на недобросъвестни ищци без негативни за тях последици да преустановят висящността на делото, след като претендираното от тях имущество вече е преминало в патримониума им. Не са изключени обаче и хипотези, при които производството се връща във фазата на първо заседание по делото и ищецът ще може да оттегли иска си, без да му е необходимо съгласието на ответник, който вече е претърпял принудително изпълнение. В резултат на това длъжникът няма да може да се ползва от съкратения ред за издаване на обратен изпълнителен лист, а ще следва да доказва в производство по иск за неоснователно обогатяване неоснователността на претенцията на взискателя.

Като изключение, при което, макар производството да е приключило с определение, обратен изпълнителен лист ще може да се издаде, може да се посочи отказът на взискателя от предявения от него иск след отмяна на решението, въз основа на което е проведено принудителното изпълнение. Предвид последиците от процесуалното действие отказ от иск и обстоятелството, че разпореждането с правото на иск в тази хипотеза е извън властта на длъжника, намирам, че след постановяване на определението за прекратяване също следва да се издаде обратен изпълнителен лист.^[24] Изключение, както вече беше посочено, съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. правят и някои хипотези на издаване на обратен изпълнителен лист във връзка със заповедното производство, при които въпреки липсата на влязъл в сила съдебен акт, с който претенцията на молителя е отхвърлена със сила на пресъдено нещо, издаването на обратен изпълнителен лист ще бъде допустимо. В останалите случаи, когато не е постановено решение, но делото е прекратено след отмяна на решението, представляващо изпълнително основание, при сега действащата уредба за длъжника няма да има друга възможност, освен да претендира правата си по реда на неоснователното обогатяване.

Посочените проблеми във връзка с липсата на окончателно решение, с което претенцията на кредитора по изпълнителното дело е отхвърлена, съществуват и с оглед на разгледаните последици при отмяната или прогласяване нищожността на арбитражно решение по реда на чл. 47 ЗМТА.

Когато арбитражното решение е отменено поради наличието на предпоставки по чл. 47, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗМТА и делото е върнато на арбитражния съд, обратен изпълнителен лист за събраните суми или предадените вещи все още не следва да се издава, тъй като сама по себе си отмяната не води до приключване на арбитражното производство и спорът запазва висящността си пред арбитражния съд.[25] В тези случаи отменителното решение не е годно изпълнително основание и исканията за издаване на обратен изпълнителен лист въз основа на него ще бъдат неоснователни. Едва след повторното произнасяне на арбитражния съд с решение, с което претенцията на взискателя е отхвърлена като неоснователна, въз основа на него длъжникът по изпълнението ще може да се снабди с обратен изпълнителен лист. При връщането на делото за повторно разглеждане също може да се стигне до хипотезите, при които производство приключва, без арбитражният състав да се произнесе с ново решение, с което претенцията на кредитора по изпълнителното дело окончателно е отхвърлена.

При отмяна на някое от основанията, предвидени в чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМТА, както и при прогласяване на арбитражното решение за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, проблемът на законодателната уредба е още по – сериозен, тъй като компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора между страните, е отречена изначално. Съгласно чл. 49 ЗМТА заинтересованата страна следва да предяви иска си пред държавния съд. Същевременно в хипотезата, в която арбитражното решение е изпълнено и взискателят е събрал вземането си, за него вече не съществува интерес да предявява иск за установяване основателност на претенция, която вече е осъществена по принудителен ред. В тези случаи длъжникът ще разполага с възможността да предяви иск за неоснователно обогатяване, но няма да може да поиска издаване на обратен изпълнителен лист.

Да се вмени във всички разгледани по – горе случаи в съдебния и арбитражния процес задължение на страната, претърпяла принудително изпълнение въз основа на отменено решение, да завежда нов иск, за да си възстанови сумите, противоречи на цялостната идея за постигане на бързина при отстраняване на неоснователно обогатяване, възникнало в резултат на порочни правораздавателни актове. Поради това би било правилно да се направят законодателни промени, които да гарантират на длъжниците възможност да се снабдят по облекчен ред с изпълнителен лист за платените от тях суми или отнетите вещи, когато след отмяната на изпълнителното си основание кредиторът бездейства и не инициира ново производство, в което да докаже основателността на претенцията си. Едната възможност включва изрична уредба на възможността при отмяна на акта, въз основа на който е издадено изпълнителното основание, и последващо прекратяване на производството или бездействие на взискателя досежно предявяване на иска пред компетентния съд, длъжникът да има правото да се снабди с обратен изпълнителен лист. Приложимостта на правилото на чл. 245, ал. 3 ГПК към случаите, в които няма окончателен съдебен акт, с който претенцията на ищеца в арбитражното производство да е отхвърлена, и към настоящия момент се признава от теорията и съдебната практика.[26] Въпреки това намирам, че подобно разрешение, без да има изрична законова уредба, не следва да се прилага именно поради липсата на окончателно отхвърляне на претенцията на осъществилия принудително изпълнение взискател. Способите за справяне с повдигнатите въпроси обаче следва да са предмет на задълбочена дискусия, в която да се обсъдят възможните разрешения, които да предоставят облекчен ред за защита на длъжника, като същевременно се съобразят и интересите на кредитора.

IV.3. Осъществено изпълнение

IV.3.1. Общи положения

Въз основа на изпълнителното си основание кредиторът следва да се е снабдил с изпълнителен лист и да е провел спрямо длъжника си принудително изпълнение. Отмяната на изпълнителното основание лишава принудително изпълнение от неговата материална законосъобразност, а в материалните отношения между страните възниква неоснователно имуществено разместване в резултат на осъщественото принудително изпълнение. Различна е хипотезата, когато несъответствието възниква в резултат на процесуална незаконосъобразност на самото действие по принудително изпълнение – запор и превеждане на несеквестируеми суми или процесуално незаконосъобразно осъществен въвод например. В тези случаи след констатирането на нарушението от страна на съдебния изпълнител или след отмяната на порочното му действие не се налага издаването на допълнителен акт. Съдебният изпълнител е длъжен да възстанови сумите на длъжника, респективно да възстанови фактическото положение отпреди въвода чрез т. нар. „обратен въвод“.[27] При материалноправната незаконосъобразност обаче съдебният изпълнител няма законовото задължение да възстанови отнетото на длъжника, тъй като към момента на извършване на принудителните действия се е ръководил от посоченото в изпълнителния лист. Това налага издаването на обратен изпълнителен лист, чрез който длъжникът да може да възстанови равновесието в отношенията си с взискателя.

Паричните суми и вещите следва не само да са били събрани принудително от съдебния изпълнител, но и да са предадени на взискателя по изпълнителното дело преди отмяната на изпълнителното му основание и влизането в сила на отхвърлителното решение.[28] В противен случай за длъжника няма да съществува правен интерес от насочване от негова страна на принудително изпълнение спрямо кредитора, тъй като последният няма да се е обогатил неоснователно за негова сметка. Съдебният изпълнител няма да има основание за издаване на удостоверението, необходимо за издаване на обратния изпълнителен лист, тъй като суми или вещи не са били предавани на кредитора. Също така в хипотезата, при която съдебният изпълнител е събрал принудително сумите или вещите, без все още да ги е предал на взискателя, представянето на отхвърлителното решение пред съдебния изпълнител е основание за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. В резултат на прекратяването на принудителното изпълнение и събраните суми или вещите, които са във властта на съдебния изпълнител, следва да бъдат върнати на длъжника на общо основание, без да се налага издаването на обратния изпълнителен лист.

Относно обема, в който се изисква да е осъществено принудителното изпълнение, не е необходимо нито да са осъществени всички обективирани в изпълнителния лист права, нито изпълнителното дело да е приключено. Достатъчно е да са събрани част от сумите или да са предадени част от вещите, предмет на производството, за да бъде издаден обратен изпълнителен лист. В подобни хипотези, единствената особеност ще бъде разминаването в обема на притезанията, обективирани в изпълнителния лист, въз основа на който взискателят е изпълнявал, и на обратния изпълнителен лист в полза на длъжника.[29]

При липсата на изискване за пълно съвпадение между дължимото по изпълнителния лист на кредитора и реално полученото от него в резултат на осъщественото принудително изпълнение, следва да се разгледа и хипотезата, в която длъжникът е заплатил или предал повече от вещите, които е следвало съгласно изпълнителния лист. В подобни случаи не може да бъде отречена възможността длъжникът да поиска издаване на обратен изпълнителен лист за всичко, което е заплатил. Достатъчно ще бъде, след като претенцията на неговия кредитор бъде отхвърлена окончателно, да бъде констатирано разминаването между посоченото в листа и заплатеното. Подобно виждане почива, на първо място, на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, която изрично посочва, че обратният изпълнителен лист се издава за всичко получено от взискателя по изпълнителното дело, без да поставя като граница на отговорността, посоченото в изпълнителния му лист. Освен това при издаването на удостоверението от съдебния изпълнител в него ще следва да се посочат всички суми или вещи, които са платени от длъжника и след това предадени на кредитора въз основа на издадения изпълнителен лист. Следователно сумите ще може да бъдат удостоверени и в изпълнителното основание, въз основа на което на длъжника ще бъде издаден обратен изпълнителен лист.

Следва да се посочи обаче, че има значение и причината за възникване на това разминаване. Ако вследствие на образуването на изпълнително дело в резултат на плащане от длъжника или посредством принудително изпълнение бъдат събрани суми или предадени вещи, надхвърлящи посоченото в изпълнителния лист, за съдебния изпълнител възниква задължението да преведе дължимото на взискателя и да възстанови разликата на длъжника. Ако събраното в повече бъде преведено на взискателя, ще бъде налице основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител по чл. 441 ГПК. Тази отговорност ще бъде само до размера на разликата, тъй като за останалата сума, посочена в изпълнителния лист, изпълнението е било процесуално законосъобразно. Поради това за разликата, платена над дължимите суми по изпълнителния процес, длъжникът ще има две възможности за удовлетворяване. Претенцията му може да бъде насочена или спрямо взискателя, като разликата също бъде включена в сумите по обратния изпълнителен лист, или спрямо съдебния изпълнител, където надплатената сума ще представлява претърпяна в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение вреда. Във втория случай обаче не е уреден облекчен процесуален ред за снабдяване с изпълнителен лист и длъжникът ще следва да докаже основателността на претенцията си за вреди спрямо съдебния изпълнител.

IV.3.2. Обратен изпълнителен лист за разноски в изпълнителното производство

Тъй като в изпълнителното дело съдебният изпълнител се ръководи от изпълнителния лист, събраните суми, посочени в него, били те главница, лихви или разноски, както и посочените вещи безспорно попадат в приложното поле на чл. 245, ал. 3 ГПК и подлежат на възстановяване. Що се отнася до разноските в производството по принудително изпълнение, доколкото те са събрани от длъжника, преди измененията на ГПК с (обн., ДВ, бр. 86 от 2017г.) съществуваше противоречива практика по въпроса дали също следва да бъдат включени в обратния изпълнителен лист, за да бъдат възстановени. Този спорен въпрос бе поставен пред върховните съдии в т.6 от Тълкувателно дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС. Преди тяхното произнасяне законодателят уреди изрично с изменението на чл. 245, ал. 3 ГПК, че обратен изпълнителен лист следва да се издаде и за събраните от длъжника разноски по изпълнителното дело. След законодателната промяна на чл. 245, ал. 3 ГПК бе постановено и Тълкувателно решение № 4/2017г. от 11.03.2019г. по Тълкувателно дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, в което също бе възприето, че заплатените от длъжника разноски в изпълнителния процес попадат в приложното поле на чл. 245, ал. 3 ГПК в редакцията до 2017г. и длъжникът има право да поиска издаването на обратен изпълнителен лист и за тях. Изводът на върховните съдии, както и законодателното разрешение на въпроса заслужават подкрепа, тъй като държат сметка и за процесуалната икономия, като спестяват воденето на отделен процес за заплатените от длъжника разноски и разширяват приложното поле на обратния изпълнителен лист в правилна насока.

IV.3.3. Включва ли се в обратния изпълнителен лист и пропорционалната такса на съдебния изпълнител?

В мотивите на Тълкувателно решение № 4/2017г. бе засегнат и въпросът за пропорционалната такса, която изпълнява функцията на възнаграждение за съдебния изпълнител за сумите, които той събира от длъжника в хода на производството по принудително изпълнение. Въпросът е значим, тъй като буквалният прочит на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, дори и при новата му редакция създава впечатлението, че обратен изпълнителен лист се издава срещу взискателя само за суми, получени от него в резултат на осъщественото изпълнение. За разлика от авансовите такси, които се заплащат от взискателя за образуване на делото и за извършване на изпълнителни действия и при събиране на вземането отиват в негова полза, пропорционалната такса върху събраната сума, се събира от длъжника и отива директно в полза на съдебния изпълнител. Въпреки това намирам, че трябва да се подкрепи застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че за събраната по изпълнителното дело пропорционална такса на съдебния изпълнител също следва да се издаде обратен изпълнителен лист.[30] Взискателят следва да възстанови на длъжника тази такса независимо от това, че тя не е отишла в полза на първия. Както правилно се отбелязва в мотивите, съдебният изпълнител е събрал таксата във връзка с удовлетворението на взискателя в предизвикания от него материално незаконосъобразен изпълнителен процес. Тъй като съдебният изпълнител се е ръководил в действията си от издадения и представен му от взискателя изпълнителен лист, пропорционалната такса е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа, макар и въз основа на незаконосъобразно изпълнително основание. Именно поради тази причина пропорционалната такса следва да се възстанови от взискателя и доколкото тя попада сред разноските в изпълнителния процес, длъжникът може да иска издаването на обратен изпълнителен лист и за нея.

IV.3.4. Други суми, събирани по изпълнителните дела. Видове вещи, за които се допуска издаване на обратен изпълнителен лист

В общата разпоредба на чл. 245, ал. 3 ГПК като принудително осъществени задължения, връщането на които може да се иска, са посочени парични суми и вещи. Това повдига въпроса дали само по изпълнителни дела, образувани за осъществяването на подобни задължения, може да се иска издаване на обратен изпълнителен лист? Намирам, че законът изброява изчерпателно какво подлежи на връщане посредством издаването на обратен изпълнителен лист, без обаче да ограничава приложното му поле единствено до дела за изпълнение на парични задължения и задължения за предаване на вещи. Напълно възможно е и в хода изпълнителни дела, образувани за изпълнение на други задължения извън пари и вещи, да бъдат направени разноски или осъществени действия, които длъжникът да заплати. Поради това и с оглед на новата редакция на чл. 245, ал. 3 ГПК може да бъде издаден обратен изпълнителен лист и за разноските по  изпълнителните дела за осъществяване на другите видове притезания.

В хода на производството по принудително изпълнение на длъжника могат да бъдат наложени и глоби от страна на съдебния изпълнител. В зависимост от целите и характера им глобите могат да бъдат санкции за нарушение от страна на длъжника или за неспазване на нареждане на съдебния изпълнител (чл. 93 ГПК), или принудителен способ, целящ да мотивира длъжника да изпълни задължението си за незаместимо действие или задължението за бездействие (чл. 527 ГПК). По отношение и на двата вида глоби на длъжника не следва да се предоставя правото да си възстанови тези суми от взискателя. Макар хипотезата на наложена глоба да наподобява събираната от длъжника пропорционална такса в полза на съдебния изпълнител при изпълнение на парично вземане, намирам, че те не са идентични. Това е така, тъй като глобите представляват публични вземания и веднъж постановени и събрани, отиват в полза на държавния бюджет. Плащането на глобата няма да освободи длъжника от задължението му, тъй като притезанието на взискателя е с непаричен характер, поради което получените суми няма да бъдат преведени на последния.[31] Като аргумент в полза на становището, че за глобите не следва да бъде издаван обратен изпълнителен лист срещу взискателя, следва да се изтъкне, че съдебният изпълнител налага глобите в резултат на действия или бездействия на самия длъжник, на основание на правомощията си по закон, като изпълнителен способ или просто за да се санкционира длъжника, макар и в хода на материално незаконосъобразен изпълнителен процес. Длъжникът не би бил законово задължен да заплаща подобни суми ако не беше неговото собствено поведение, поради което във всички случаи, при които длъжникът е заплатил наложена му глоба, не следва да се издава обратен изпълнителен лист за връщането на заплатената сума.

По отношение на вещите, за връщането на които може да бъде издаден обратен изпълнителен лист, законът не прави разграничение дали те може да бъдат единствено движими, или недвижими, от което следва, че принудителното изпълнение на задълженията за предаване на движима вещ и въвода във владение на недвижим имот[32] представляват основания за издаване на обратен изпълнителен лист.

IV.3.5. Следва ли в обратния изпълнителен лист да бъде присъдена законна лихва върху сумите, събрани в изпълнителното производство?

Неминуемо между осъществяването на принудително изпълнение и последващото решение на съда, с което се признава материалната незаконосъобразност на проведеното изпълнение, изминава значителен период от време, през който взискателят се ползва от парични суми или вещи на длъжника, без да има основанието за това. От гледна точка на длъжника по изпълнението той е лишен от сумите или вещите до окончателното отхвърляне на претенцията на взискателя. Поради това на общо основание взискателят следва да дължи лихва за забава по чл. 86 ЗЗД по отношение на събраните и неследващи му се суми или обезщетение за периода, през които длъжникът неоснователно е бил лишен от ползването на своите вещи. Възниква въпросът има ли право съда, издаващ обратния изпълнителен лист, да постанови взискателят да заплати лихва за забава или обезщетение за лишаване от ползването?

Според част от съдебната практика нормата на чл. 245, ал. 3 ГПК предвижда връщане по обратния изпълнителен лист само на сумите, които са получени въз основа осъщественото материално незаконосъобразно изпълнение, но не и за законна лихва за забава върху тези суми.[33] Застъпва се и становището, че е допустимо при издаване на обратен изпълнителен лист на длъжника да бъде присъдена и законната лихва върху сумите, които са били събрани принудително от него.[34] Приема се, че законната лихва от момента на плащането на сумите от длъжника до окончателното им изплащане от взискателя представлява безспорно вземане и не се налага установяването му в отделен исков процес.[35] Искането за присъждане на законната лихва има акцесорен характер и именно от тази му същност произтича и възможността тази лихва (доколкото е поискана) да се присъди по реда и на основание чл. 245, ал. 3 ГПК заедно с присъждане на недължимо платеното по обратния изпълнителен лист.[36]

Намирам, че по този въпрос следва да бъде споделена практиката, че с оглед на настоящата правна уредба, при издаване на обратен изпълнителен лист по отношение на събрани суми лихвите върху тях не следва да бъдат присъждани. Това становище намира подкрепа още при действието на Закона за гражданското съдопроизводство[37], като в негова полза може да бъдат изтъкнати редица аргументи. На първо място, макар и до известна степен формален, не може да бъде пренебрегнат аргументът, че разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, която очертава кръга на имуществата, за които може да се издаде обратен изпълнителен лист, изрично посочва само сумите, събрани въз основа на принудителното изпълнение, и разноските пред съдебния изпълнител, без обаче да посочва лихви. На следващо място, аргумент в тази насока може да се изведе и от изпълнителното основание, въз основа на което се издава обратният изпълнителен лист – коментираното по – горе удостоверение на съдебния изпълнител за събрани от длъжника суми. Обратният лист следва да възпроизведе изпълнителното основание досежно обектите, субектите и съдържанието му, а съдебният изпълнител няма правомощията да установява дължимостта на лихвата за забава или нейния размер в удостоверението си.

Лихвата за забава върху събраните суми не следва да се присъжда и поради особеностите на възникването на задължение за заплащане на лихва при материалноправните отношения, свързани с неоснователното обогатяване. Предпоставка за изпадането в забава на длъжника в хипотезите на неоснователно обогатяване е до него да бъде изпратена покана за заплащане на сумата, с която се обогатил неоснователно, тъй като самото настъпване на изискуемостта не поставя длъжника в забава.[38] В този смисъл, въпреки че за вземането на длъжника по изпълнението спрямо взискателя може да бъде издаден обратен изпълнителен лист, от гледна точка на материалното правоотношение вземане за лихва ще възникне едва от момента на изпращане на покана за заплащане на сумите по изпълнението и при липса на подобно вземане не е възможно компетентния съд да го удостовери в обратния изпълнителен лист. Предпоставките за възникване на право на обезщетение за лишаване от ползване на вещ изключват и това вземане от кръга на подлежащите на удостоверяване с обратен изпълнителен лист.

Най – сериозният аргумент срещу присъждането на обезщетение в размер на законната лихва посредством обратния изпълнителен лист е, че при него не се държи сметка за целите на двата института. Обратният изпълнителен лист цели да отстрани възникналото неоснователно обогатяване на една от страните по материалноправно отношение. Възможността да бъде издаден обратен изпълнителен лист е облекчение за обеднялата страна, на която не се налага водене на исков процес за възстановяване на отнетото ѝ. В този смисъл обратният изпълнителен лист има най – вече възстановителна функция.

Напротив, законната лихва по чл. 86, ал. 1 има характера на парично обезщетение. Тъй като неизпълнението на парично задължение е винаги забавено, в чл. 86, ал. 1 ЗЗД е установено задължение на длъжника да заплати обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.[39] Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение, и субектите на правоотношението, независимо дали се касае за търговска сделка, или за сделка между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др.[40] Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок.[41] Целта на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не е възстановителна, а обезщетителна. Поради това намирам, че чрез обратния изпълнителен лист съдът може единствено да разпореди на длъжника да се върне недължимо платеното, но не и да му присъжда и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Следва да се има предвид, че това становище се базира на настоящата уредба на чл. 245, ал. 3 ГПК и поначало не отрича логиката на част от аргументите, с които съдебната практика обосновава допустимостта на присъждането на обезщетение за забава върху сумите, посочени в обратния изпълнителен лист. В този смисъл една законодателна промяна, която да уреди изрично правото на длъжника да претендира обезщетение с обратния изпълнителен лист, би могла да способства за по – пълната защита на правата му и да увеличи полезността на института.

Казаното по – горе за недопустимостта на присъждането на обезщетение за забава с обратния изпълнителен лист не изключва и възможността лихви за забава и обезщетения за лишаване от ползване да бъдат претендиарни като вреди по общия ред на исковото производство.[42]

IV.3.6. Допустимо ли е издаване на обратен изпълнителен лист за суми или вещи, предадени доброволно от длъжника?

До този момент бяха разгледани особеностите на осъществено принудително изпълнение като предпоставка за издаване на обратен изпълнителен лист. Възниква обаче въпросът разполага ли с подобно право и длъжникът, който е платил доброволно задължението си при наличие на издаден изпълнителен лист въз основа на отмененото впоследствие решение, но преди да е образувано производство по принудително изпълнение? В този случай изпълнителният лист не е бил привеждан в изпълнение, но длъжникът е изпълнил задължение, чието съществуване съдът впоследствие е отрекъл. Поначало намирам, че няма пречка при искане за издаване на обратен изпълнителен лист в тази хипотеза, да бъдат представени доказателства за извършеното плащане (извлечения от банкови сметки, разписки за получени суми или спогодби). Недостатъкът на всички тези документи е, че не са издадени в хода на изпълнителен процес, респективно плащането не е извършено в рамките на изпълнителния процес. Поради това не може да се издаде и удостоверение от страна на съдебния изпълнител, въз основа на което да се претендира издаването на обратен изпълнителен лист. Предимството на удостоверението е, че доказва получаване на сумите от взискателя в резултат на превеждането им от съдебния изпълнител в хода на изпълнително производство по начин, по който за целите на чл. 245, ал. 3 ГПК платежните нареждания и разписките не удостоверяват.[43] Тези документи не представляват годни изпълнителни основания за издаване на обратен изпълнителен и в хипотезата на плащане без образувано изпълнително дело намирам, че длъжникът ще следва да претендира доброволно платеното с иск за неоснователно обогатяване.

На същото основание заплатените от длъжника суми ще следва да бъдат претендирани по исков ред и в хипотезата, в която при наличие на образувано изпълнително дело въз основа на решение, което е отменено впоследствие, длъжникът изпълни задължението си към взискателя извън рамките на изпълнителния процес. Ако все пак в хипотезата на изпълнение от страна на длъжника извън изпълнителното дело пред съдебния изпълнител бъдат представени доказателства от страна на взискателя (например във връзка с приключване на изпълнителното дело), от които да е видно изпълнението от страна на длъжника, съдебният изпълнител по изключение може да издаде удостоверение, което да послужи на длъжника за снабдяване с обратен изпълнителен лист.

IV.3.7. Допустимо ли е издаване на обратен изпълнителен лист в полза на държавата?

Във връзка с изпълнението на задължение, без да образувано изпълнително производство, чл. 519, ал. 2 ГПК предвижда особен ред за изплащане на задължения на държавата, удостоверени с изпълнителен лист, а съгласно чл. 243, ал. 2 ГПК спрямо държавата не се допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение. Последната разпоредба изключва спрямо държавата не само предварителното изпълнение на първоинстанционно решение, но и изпълнението на осъдително решение на въззивната инстанция, гарантирайки, че държавата следва да изпълнява единствено задължения, установени с влязъл в сила съдебен акт. Изначално хипотезите, в които може да се достигне до принудително изпълнение спрямо държавата, са крайно ограничени – единствено по отношение на непарични вземания.

Поради това, макар и при наличието на горните разпоредби възможността държавата да изпълни задължение въз основа на изпълнителен лист, удостоверяващ наличието на притезание, което не съществува, да е силно ограничена, тя не е напълно изключена. Възможно е например държавата да бъде отстранена от имот или да плати по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 303 и сл. ГПК и се постановява ново решение, с което претенцията се отхвърля. В подобни случаи по – високата защита от принудително изпълнение, която законодателят е предоставил на държавата, представлява и пречка за снабдяването с изпълнителен лист за връщане на даденото по облекчен ред. Докато по задълженията за предаване на вещ от страна на държавата може да се образува изпълнително дело, по отношение на изпълнението на парични задължения това не е възможно. Платените от държавата суми в тази хипотеза постъпват директно при взискателя и няма как да се издаде изпълнителното основание, въз основа на което да се издаде изпълнителен лист в полза на държавата – удостоверението от съдебния изпълнител.  Предвид гореизложеното намирам, че по отношение на възможността в полза на държавата да бъде издаден обратен изпълнителен лист е налице законова празнота, що се отнася до изпълнителното основание, въз основа на което да се издаде листа. Разбира се, въпросната непълнота на практика би се проявила в твърде ограничен брой случаи, от което следва, че уредбата на защитата на държавата от принудително изпълнение е несравнимо по – значима от наличието на ускорен ред, по който държавата да се снабди с обратен изпълнителен лист.

V. РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ:

V.1. Производство, в рамките на което се издава обратният изпълнителен лист

Всяка една хипотеза, при която в полза на длъжник може да бъде издаден обратен изпълнителен лист, е обвързана с постановяване на окончателно решение, с което претенцията на кредитора е отхвърлена като неоснователна. Решението се постановява в хода на вече образуваното гражданско дело, в което е постановено и първоначалното осъдително решение, независимо дали се касае за хипотеза, в която делото е върнато от Върховния касационен съд в резултат на касационна жалба, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, на което е допуснато предварително изпълнение, или делото е върнато за разглеждане в резултат на отмяна на влязло в сила решение. Поради тази обвързаност на издаването на обратен изпълнителен лист с постановяване на окончателно отхвърлително решение, а и поради съответното приложение на правилата на производството по издаване на изпълнителен лист, за разглеждане на искане за издаване на обратен изпълнителен лист, не следва да се образува ново дело и да се развива самостоятелно производство.[44] По изключение ново дело ще се образува единствено при издаване на обратен изпълнителен лист, след постановяване на арбитражно решение, с което претенцията на взискателя е окончателно отречена.

V.2. Компетентен съд

По отношение на компетентния да издаде обратния изпълнителен лист съд в чл. 245, ал. 3 ГПК се урежда отклонение от общата разпоредба на чл. 405, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за издаване на изпълнителен лист се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. Вместо това чл. 245, ал. 3 ГПК и препращащите към него разпоредби възлагат на съда, постановил окончателния съдебен акт, с който претенцията на взискателя е отхвърлена като неоснователна, да издаде обратния изпълнителен лист. По силата на тази разпоредба в зависимост от съдебното производство, въз основа на което е издадено изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителен лист и осъществяване на принудително изпълнение от страна на взискателя, и реда, по който същото е отменено, обратен изпълнителен лист в полза на длъжника може да бъде издаден от въззивния или касационния, а при определени хипотези – и от първоинстанционния съд. Като се има предвид, че влязлото в сила отхвърлително решение поради наличието само на сила на пресъдено нещо относно несъществуването на претенцията и липсата на изпълнителна сила не подлежи на принудително изпълнение, то не попада сред актовете, изброени в чл. 404, т. 1 ГПК. В този смисъл действително са налице основания за съществуването на тази особена компетентност, която е възприета и от съдебната практика.

Що се отнася до въпроса кой е компетентният съд да издаде обратен изпълнителен лист при отмяна на арбитражното решение в производството по чл. 47 ЗМТА, отново подлежат на разглеждане две различни хипотези в зависимост от основанието, на което решението е отменено, и правните последици, които чл. 49 ЗМТА свързва с тях. Ако ВКС е отменил арбитражното решение или е прогласил неговата нищожност на основание, изключващо арбитражната компетентност изначално, взискателят по изпълнителното дело следва да заведе иска си по общия ред пред държавния съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК съдът, който постанови окончателното решение, с което претенцията на взискателя е отхвърлена, ще издаде и обратния изпълнителен лист.

По – различно стоят нещата, когато арбитражното решение бъде отменено от ВКС и делото се връща за повторното му решаване от арбитражния съд, който се произнася с решение, отхвърлящо претенцията на взискателя по изпълнителното дело. Окончателното решение в тази хипотеза се постановява от арбитражния съд. Предвид уредената в разпоредбите на чл. 405, ал. 3 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА изключителна компетентност на окръжните съдилища да издават изпълнителни листове във връзка с арбитражни решения може да се направи извод, че разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, възлагаща на постановилия окончателното отхвърлително решение съд да издаде обратен изпълнителен лист, не следва да намира приложение в разглежданата хипотеза. Като аргумент в тази насока следва да се изтъкне и целта на разпоредбите на чл. 405, ал. 3 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА, които наред с уреденото в чл. 47 ЗМТА право на страните да искат отмяна на арбитражното решение са проявление на държавния контрол над дейността на арбитражните съдилища и последиците от постановените от тях актове. Засилването на контрола, упражняван от държавните съдилища върху арбитражните, е видно и от промените в ГПК и ЗМТА, приети с ДВ., бр.8 от 24 Януари 2017г. В този смисъл законодателят е отрекъл правото на арбитражния съд на каквото и да е основание да издава изпълнителни листове.

Не може да бъде споделено и становището, застъпено в част от съдебната практика, че при постановяване на окончателното отхвърлително решение, обратният изпълнителен лист се издава от Върховния касационен съд.[45] Общото между посочените определения е, че всички изхождат от разбирането, че тъй като решението на ВКС, с което се отменя арбитражното решение, е окончателно, именно то представлява окончателното решение по спора. Подобно виждане не държи сметка, че ВКС не е постановил решение по съществото на спора, а само е отменил арбитражното решение, въз основа на което е проведено принудителното изпълнение, поради наличието на някои от предвидените в чл. 47 ЗМТА основания. В случая решение, с което претенцията на взискателя по изпълнителното дело е окончателно отхвърлена, може да бъде постановено от друг съд – арбитражът или съд от системата на държавните съдилища (възможно е това да бъде и ВКС, но в рамките на друго производство). Поради това Върховният касационен съд, когато на основание чл. 47 ЗМТА е постановил решение за отмяна или за прогласяване нищожността на арбитражно решение, не е компетентният съд, който да издаде в полза на длъжника обратен изпълнителен лист.

Трябва да бъде споделено становището в съдебната практика, според което в хипотезата на окончателно отхвърлително решение, постановено в арбитражно производство, обратният изпълнителен лист следва да бъде издаден от окръжния съд.[46] Това разрешение е съобразено с невъзможността ВКС да издаде обратен изпълнителен лист, тъй като не е постановил и окончателното решение по спора. От друга страна, разпоредбите на чл. 405, ал. 3 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА уреждат компетентност единствено на окръжните съдилища да издават изпълнителни листове във връзка с арбитражни решения. Въпросните разпоредби дерогират приложението на  разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, даваща право на постановилия окончателното решение съд, който в разглежданите хипотези би бил арбитражният съд, да издаде обратен изпълнителен лист. Това ми дава основание да смятам, че в горепосочената хипотеза компетентен да издаде изпълнителния лист, ще бъде окръжният съд по адреса или седалището на взискателя по изпълнителното производство, проведено въз основа на отмененото арбитражно решение. По отношение на сумите по обратния изпълнителен лист той ще се явява длъжник, което определя и местно компетентния съд за издаването на обратния изпълнителен лист. Следва да се отбележи обаче, че доколкото отново обратният лист не се издава въз основа на отхвърлителното решение на арбитража, и при липсата на изрична уредба в ЗМТА, колебанията в съдебната практика по въпроса за компетентността ще продължат. Поради това de lege ferenda следва в ЗМТА изрично да се уредят последиците от отмяна на арбитражно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е осъществено принудително изпълнение.

V.3. Лица от и срещу които може да бъде издаден обратен изпълнителен лист    

Съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК обратният изпълнителен лист се издава в полза на длъжника срещу взискателя по изпълнителното дело, в което е осъществено принудителното отнемане на суми или вещи. В общия случай, когато материалното правоотношение, както и цялото производство по установяване на основателността на претендираното вземане и законосъобразността на осъщественото изпълнение се водят между едни и същи страни, относно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК няма неясноти. Заслужават внимание хипотезите, при които в резултат на настъпило правоприемство в отношенията между страните се намесват нови лица и как това ще повлияе при издаването на обратния изпълнителен лист. Става дума за хипотезите на частно правоприемство, доколкото при универсалното всички имуществени права и задължения на един субект преминават върху правоприемника[47] и не се наблюдават особености по въпросите в полза на кого и срещу кого може да се издава обратен изпълнителен лист.

Относително по – редки от практическа гледна точка ще бъдат случаите, при които е налице промяна на ответника по гражданското дело, респективно на длъжника в изпълнителния процес. Тези промени следва да бъдат обсъдени, на първо място, с оглед на момента, към който се осъществяват. Трето лице може да стане страна по материалното правоотношение още преди датата на завеждане на иска, например посредством заместване в дълг, при което няма да възникнат спорни моменти. Към момента на предприемане на процесуални действия за претендиране на вземането от страна на кредитора третото лице, заместило длъжника в материалното правоотношение, ще има ролята на ответник по делото. Следователно, изпълнителното основание, въз основа на което ищецът ще проведе принудително изпълнение, ще бъде издадено срещу него, той ще бъде и длъжник по изпълнителното дело. При отмяна на изпълнителното основание и постановяване на решение, с което искът е окончателно отхвърлен, този частен правоприемник ще може да се снабди с обратен изпълнителен лист. Това право ще има и лицето, което е заместило ответника в процеса със съгласието на ищеца по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК, ако понесе материално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Възможно е обаче третото лице да стане част от отношенията между страните на един по – късен етап – след като в резултат на издадено изпълнително основание, ответникът вече е претърпял принудителното изпълнение, актът, въз основа на който то е осъществено, е отменен и е постановен нов, с който претенцията е окончателно отхвърлена. Вследствие на отхвърлителното решение вземането на длъжника по изпълнението спрямо взискателя вече ще е възникнало, но той все още няма да се е снабдил с обратен изпълнителен лист. В този случай, дори да прехвърли вземането на трето лице, длъжникът по изпълнителното дело ще бъде легитимиран да поиска издаването на обратен изпълнителен лист. Тъй като цесията се извършва след приключване на гражданското производство, именно длъжникът по изпълнението следва да осъществи всички процесуални действия във висящия процес, включително и да се снабди с обратния изпълнителен лист, като правата на цесионера ще бъдат съобразени и ще се реализират в изпълнителния процес срещу ищеца по делото. Това виждане се споделя и в съдебната практика във връзка с издаването на изпълнителен лист в полза на цесионер. Съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали изпълнителното основание е редовно от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане (чл. 406, ал. 1 ГПК). Тази проверка се извършва с оглед на данните от самия акт, т. е. от изпълнителното основание. Доколкото именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. Поради това, при издаването на изпълнителния лист съдът не може да преценява факти, свързани с изпълняемото право, стоящи извън акта, независимо дали същите са настъпили преди, или след неговото постановяване. Реализирането на правата на цесионера относно прехвърленото му вземане следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист.[48]

По отношение на лицата, срещу които се издава изпълнителния лист, също може да се наблюдават особености във връзка с промените на страните по спорното правоотношение. Тези особености ще се дължат до голяма степен на изпълнителното основание – удостоверението на съдебния изпълнител. Във всички случаи, в които сумите са получени от третото лице, в удостоверението съдебният изпълнител ще посочи това, независимо дали лицето е придобило правата в резултат на заместване на ищеца по делото, или след извършена цесия. Поради това, от значение ще бъде не от името на кое лице е инициирано производството, а кой реално е получил сумите по изпълнителното дело. Ако от самото начало на делото ищец по него е лице, на което вземането е било прехвърлено и ако той осъществи принудителното изпълнение, впоследствие обратният изпълнителен лист ще следва да бъде издаден срещу него. Цесионерът може да встъпи и във вече висящото исково производство, като замести ищеца, но само със съгласие на ответника. Ако ответникът претърпи принудително изпълнение след момента на осъществяване на заместването или без да се осъществява заместване в делото и цесионерът инициира изпълнението, при отмяната на изпълнителното основание и влизането в сила на решение, с което претенцията е окончателно отхвърлена, ответникът ще може да иска издаването на обратен изпълнителен лист срещу цесионера, който реално се е обогатил.

V.4. Произнасяне на съда по искането. Обжалване на актовете.

По искането за издаване на обратен изпълнителен лист в съответствие с общото правило на чл. 405, ал. 7 ГПК съдът се произнася с разпореждане в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпване на искането. С разпореждането си съдът може да уважи искането изцяло или частично, както и да го отхвърли напълно. Разпореждането подлежи на обжалване с частна  жалба по правилата на чл. 407, ал. 1 ГПК в срок от 2 седмици, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Компетентен да разгледа жалба е съответния горестоящ съд. В хипотезите, в които разпореждането по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 се постановява от Върховния касационен съд, който е постановил решението за отхвърляне на иска, на основание чл. 279 вр. чл. 274, ал. 2, изр. посл. ГПК разпореждането ще подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд.[49] Към настоящия момент актовете в този смисъл са по – скоро изключение, тъй като практиката на ВКС при издаване на обратен изпълнителен лист е, че разпореждането е окончателно, независимо дали искането за издаване на обратен изпълнителен лист бива уважено, или не. Въпреки това, разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. посл. ГПК следва да намери приложение, доколкото липсва законово основание, изключващо издаването на обратен изпълнителен лист от приложното ѝ поле. Да се приеме, че издаденото разпореждане е окончателно, също така би означавало недопустимо ограничаване на процесуалното право на защита на страните по делото, тъй като по този начин те ще бъдат напълно лишени от възможността да обжалват разпореждането за издаване или отказа да се издаде обратен изпълнителен лист.

По въпроса подлежи ли на касационно обжалване определението на въззивния съд по частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, спорната практика бе преодоляна с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. В т. 3 от посоченото тълкувателно решение върховните съдии приеха, че въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване, а в т. 4 на същото решение бе прието и че поради идентичния характер на двете производства определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, също не подлежи на касационно обжалване.

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение следва да се отбележи, че настоящото изложение има за цел да разгледа съществуващите практически и теоретични проблеми във връзка с обратния изпълнителен лист като процесуално средство за отстраняване на неоснователното обогатяване, настъпило в резултат на развило се съдебно производство. Немалка част от проблемите и спорните въпроси през годините са били разрешени в резултат на разширяване приложното поле на института и прилагането му по аналогия към неуредени в закона хипотези, посредством тълкувателната практика на Върховния касационен съд, а и чрез промени в действащото законодателство. Същевременно  нерешени остават редица проблеми, свързани най – вече с хипотезите, в които след осъществено принудително изпълнение и отмяна на решението, въз основа на което то е осъществено, производството бива прекратено, без претенцията на ищеца – взискател по изпълнителното дело, да е окончателно отхвърлена. Също така извън приложното поле на обратния изпълнителен лист остават хипотезите на изпълнение на задължението от длъжника, без да е образувано изпълнително дело или извън неговите рамки. При всички тези хипотези поради изискванията на действащата правна уредба длъжникът няма да има възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист,  ще следва да предяви иск неоснователно обогатяване и в рамките на триинстанционно производство да докаже основателността на претенцията си. Във връзка с това намирам, че производството по издаване на обратен изпълнителен лист има нужда от по – детайлна уредба, посредством която да се разшири приложното поле на института и да отпаднат някои от съществуващите пречките за издаването му. От своя страна разширеното приложно поле на института ще съдейства за повече бързина при разрешаване на възникнали спорове и за отпадане на нуждата от водене на допълнителни дела между страните, когато едната от тях очевидно е претърпяла материално незаконосъобразно принудително изпълнение.

[1] Сталев, Ж. Изпълняемо право и изпълнителен процес, Годишник на Софийския университет, Юридически факултет, том XL, С.: 1944/1945, с. 87

[2] Пак там, с. 87.

[3] Пак там, с. 87.

[4] Силяновски, Д. Гражданско съдопроизводство. Том III. 2-ро издание. С.: 1946, с. 54. Според съдебната практика в този период, съдът няма право на преценка при отправена молба за връщане на даденото от страна на длъжника и следва да я уважи – Решение № 31/938 II ГО на ВКС, цитирано по Сталев, Ж., М. Андреев. Закон за гражданското съдопроизводство със синтез на юриспруденцията. С.: Фонд за подпомагане на студентите във висшите учебни заведения в България, 1946, с. 388.

[5] Силяновски, Д. Цит. курс. Том III, с. 54

[6] Силяновски, Д. Гражданско съдопроизводство. Том IV. Изпълнително производство. С.: 1946, с. 31.

[7] Иванова, Р. Принудително изпълнение на установителни и конститутивни решения. – Лекции за следдипломна специализация на юристи. Том 19. СУ. Юридически факултет, 1981, с. 334 и сл.

[8] Попова, В. в: Сталев, Ж., О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9-то допълнено и преработено издание, С.: Сиела, 2012, с. 937, вж. и определенията в: Силяновски, Д. Цит. курс. Т IV, с. 32; Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Том II. Съдебни и несъдебни производства. С.: Софи-Р, 2010, с. 167; Градинарова, T. Гражданско изпълнително производство (Курс лекции) Том I, Издателски център при Русенски университет, 2015, с. 51.

[9] Градинарова, Т. Цит. курс, Т I, с. 52.

[10] Иванова, Р. Цит. съч. с. 337.

[11] Пак там, с. 337.

[12] Градинарова, Т. Цит. курс, Т I, с. 39. За становището, че в българската процесуална система вече няма несъдебни изпълнителни основания, вж. Попова, В. в: Сталев, Ж., О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Цит. курс, с. 927. Подобно виждане не следва да бъде споделено, тъй като и към настоящия момент като несъдебни изпълнителни основания съществуват извлечението от регистъра на особените залози за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение по чл. 35 ЗОЗ, както и някои актове, предвидени в регламентите на правото на ЕС.

[13] Попова, В. в: Сталев, Ж., О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Цит. курс, с. 921; Силяновски, Д. Цит. курс. Т IV, с. 21; Корнезов, Л. Цит. курс, Т II, с. 158; Градинарова, T. Цит. курс, Т 1, с. 35.

[14] Сталев, Ж. Изпълняемо……, с. 4; Градинарова, Т. Цит. курс. Т I, с. 33.

[15] Градинарова, Т. Цит. курс. Т I, с. 64.

[16] Определение № 522 от 18.09.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 477/2009 г., IV г. о., ГК; Определение № 213 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о., ГК; Определение № 238 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2010 г., IV г. о., ГК. В този смисъл са и мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.

[17] Иванова, Р. Цит. съч. с. 337.

[18] Градинарова, T. Гражданско изпълнително производство (Курс лекции) Том II, Издателски център при Русенски университет, 2016, с. 120.

[19] Иванова, Р. в: Сталев, Ж., О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Цит. курс, с. 827.

[20] Желязкова, В. Арбитражът като способ за решаване на имуществени спорове. С.: Нова звезда, 2019, с. 303.

[21] Желязкова, В. Цит. съч., с. 338.

[22] Определение № 204 от 4.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2168/2014 г., I т. о., ТК.

[23] Определение № 2 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2011 г., III г. о., ГК; Определение № 343 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2011 г., III г. о., ГК; Определение № 516 от 24.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5344/2014 г., I г. о., ГК. В теорията виждането се поддържа от Голева, П. Съдебната практика по някои въпроси на отмяната на арбитражни решения след реформата от 2017 г., публикувана на http://gramada.org/; Желязкова, В. Цит. съч., с. 325.

[24] В този смисъл е и Определение № 197 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2010 г., II г. о., ГК, в което се приема, че хипотезата за издаване на обратен изпълнителен лист при прекратяване на делото, поради отказ от иска след изпълнение на невлязло в сила въззивно решение, не е изрично уредена в закона, поради което на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 282, ал. 6 вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.

[25] Определение № 188 от 30.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2788/2013 г., II т. о., ТК; Определение № 234 от 6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 1095/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 974 от 30.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 458/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 102 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 946/2010 г., II т. о., ТК;

[26] Голева, П. Цит. съч.; Желязкова, В. Цит. съч., с. 325.

[27] Решение №66 от 25.07.2016 на ВКС по гр. д. №5203/2015г., I г. о., ГК; Решение № 351 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 578/2012 г., IV г. о., ГК.

[28] Вълков, Вл. Производството по издаване на изпълнителен лист. В: Помагало по гражданско процесуално право за кандидати за младши съдии. Том II, С., Национален институт на правосъдието, 2015, с. 68; Градинарова, Т. Цит. курс. Т I, с. 64 и цитираното там Определение № 522 от 18.09.2009 г. по ч. гр. д. № 447/2010 г. на ВКС, Г. К., IV Г.О.

[29] Корнезов, Л. Цит. курс, Т II, с. 174.

[30] В този смисъл и Определение № 27 от 5.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2019 г., IV г. о., ГК

[31] Градинарова, Т. Цит. курс. Т II, с. 61.

[32] Определение № 52 от 09.06.2020г. на ВКС по гр. д. 1164/2019г., I г.о., ГК; Определение № 28 от 4.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5980/2014 г., I г. о., ГК; Определение № 9 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 142/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 77 от 18.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 736/2014 г., I г. о., ГК; Определение № 182 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., II г. о., ГК.

[33] Определение № 184 от 29.04.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 556/2020г., II т. о.; Определение № 58 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 53/2012 г., IV г. о., ГК; Определение № 273 от 9.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 786/2010 г., III г. о., ГК.

[34] Определение № 314 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 450/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 320 от 9.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1428/2014 г., I т. о., ТК; Определение № 385 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2016 г., IV г. о., както и Попова, В. в: Сталев, Ж., О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Цит. курс, с. 1157; Градинарова, Т. Цит. курс. Т II, с. 120; Вълков, Вл. Цит. съч., с. 69.

[35] Определение № 466 от 6.08.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1137/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 11 от 8.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 520/2009 г., IV г. о.

[36] Определение № 528 от 26.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 471/2012 г., II г. о., ГК.

[37] Решение № 12/934 II ГО на ВКС, цитирано по Сталев, Ж., М. Андреев. Закон за гражданското съдопроизводство със синтез на юриспруденцията. С.: Фонд за подпомагане на студентите във висшите учебни заведения в България, 1946, с. 388. Според Силяновски, Д. Цит. курс. Т IV, с. 32, в решението ВКС възприема неправилният извод, че лихви и вреди от материално незаконосъобразното изпълнение изобщо не могат да се претендират.

[38] Решение № 463 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 109/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 47 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 706/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 291 от 2.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г., IV г. о., ГК и др.

[39] Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Седмо издание. С.:Сиби, 2016, с. 489.

[40] Определение № 478 от 3.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 285/2009 г., II т. о., ТК.

[41] Решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 519/2014 г. на II т. о., ТК.

[42] В този смисъл Силяновски, Д. Цит. курс. Т IV, с. 32.

[43] В този смисъл и Определение № 238 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2010 г., IV г. о., ГК.

[44] Вълков, Вл. Цит. съч., с. 68.

[45] Определение № 232 от 28.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2703/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 66 от 4.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2705/2015 г., I т. о., ТК; Определение №187/22.07.2016 по дело №553/2015 на ВКС, ТК, I т. о.

[46] Определение № 143 от 29.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 614/2017 г., I т. о., ТК; Определение № 154 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1416/2016 г., I т. о., ТК; Определение № 219 от 14.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2324/2016 г., I т. о., ТК.

[47] Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С: Софи-Р, 2002, с. 436.

[48] Определение № 105 от 7.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 62/2018 г., II т. о., ТК.

[49] Определение № 76 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 84 от 22.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2016 г., II г. о., ГК;